След силното увеличение на вноса на енергия в ЕС между 2021 г. и 2022 г. сценарият е различен през 2023 г., като вносът намалява за второ поредно тримесечие в сравнение със същия период на предходната година, сочат данните на Евростат за периода април-юни на 2023 година.
През второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. вносът в ЕС е намалял с 39,4% като стойност и с 11,3% като нетна маса (тегло, изразено в тонове). Тези резултати следват спадове съответно с 26,5% и 6,1% през първото тримесечие на тази година.
По отношение на нетната маса, дяловете на Русия във вноса на петролни продукти и природен газ в ЕС непрекъснато намаляват с течение на времето от второто тримесечие на 2022 г. Вносът на петролни продукти от Русия спадна от средномесечни 8,7 милиона тона през второто тримесечие на 2022 г. до 1,6 милиона тона през второто тримесечие на тази година (-82%), но за разлика от това вносът от партньорите извън ЕС, с изключение на Русия, се е увеличил с 5,8 милиона тона, от 31,5 милиона на 37,3 милиона тона.
Делът на Русия в общия внос на петрол в ЕС е 4,0% през второто тримесечие на 2023 г., което е зашеметяваща разлика от дела от 21,6%, регистриран през същото тримесечие на миналата година.
Вносът на природен газ в ЕС е спаднал значително (-17% по отношение на нетната маса) през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. Според Евростат това намаление може да се дължи от от плана на ЕС за намаляване, при който държавите от ЕС се ангажираха да намалят консумация на газ.
Вносът на природен газ от Русия е намалял от средномесечни 5,1 милиона тона през второто тримесечие на 2022 г. до 2,5 милиона тона през второто тримесечие на 2023 г.
Продължава диверсификацията на доставчиците
Война на Русия срещу Украйна накара ЕС да приложи няколко пакета от санкции, които пряко и косвено засегнаха търговията с петрол и природен газ. Въздействието вече е видимо в нарастващата диверсификация на доставчиците на енергия, изтъкват от Евростат.
По отношение на петрола, забраната на ЕС за внос по море на руски суров петрол влезе в сила на 5 декември 2022 г., последвана от ембаргото върху рафинирани петролни продукти от 5 февруари 2023 г., което повлия на резултатите през първото и второто тримесечие на 2023 г.
През второто тримесечие на 2022 г. Русия е водещият доставчик на петролни масла с дял от 15,9% от общия внос на ЕС. През второто тримесечие на 2023 г. Русия се класира едва на 12-то място с дял от 2,7%, което е спад от 13,2 процентни пункта (pp) в сравнение с 2022 г.
За разлика от тях Норвегия (+3,5 п.п. до 13,7%), Казахстан (+3,2 п.п. до 10,2%), Съединените щати (+2,1 п.п. до 13,6%) и Саудитска Арабия (+2,3 п.п. до 9,0%) увеличават дела си през същия период, а Либия се превръща във важен партньор, представляващ 8,1% от вноса на петрол в ЕС.
Подобна е ситуацията и при природния газ, като делът на Русия спадна с 14,5 процентни пункта до 13,8% от общия внос на ЕС, докато дяловете на Алжир (+9,3 процентни пункта) и Норвегия (+6,2 процентни пункта) се увеличиха значително. През второто тримесечие на 2023 г. Норвегия е най-големият доставчик за ЕС с дял от 44,3% от общия внос на ЕС, следвана от Обединеното кралство (17,8%) и Алжир (16,5%).
Що се отнася до втечнения природен газ, Съединените щати остават водещ доставчик за ЕС през второто тримесечие на 2023 г. с дял от 46,4% в общия внос на ЕС, следвани от Русия (12,4%), Катар (10,9%) , Алжир (9,9%) и Нигерия (5,1%). Сред тези доставчици само Алжир и Нигерия отбелязаха увеличение на дела си (+5,2 п.п. и +1,0 п.п. съответно) в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. За разлика от това, съответните дялове на Съединените щати, Русия и Катар паднаха с -2,8 п.п. -2,7 п.п. и -1,1 п.п, а Норвегия и Оман станаха важни доставчици, с дялове съответно от 3,3% и 2,9%.
