Германският канцлер Фридрих Мерц призова Европейския съюз да преразгледа приетото решение за прекратяване на продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене през 2035 г.
Той възобновява един дебат, който Европейският съюз смяташе за приключен. Германският канцлер призова за вдигане на забраната за автомобили с двигатели с вътрешно горене, планирана за 2035 г., твърдейки, че тази мярка „вреди на конкурентоспособността“ на индустрията, посочва изданието journaldeleconomie.fr.
Забраната на колите с двигатели с вътрешно горене притеснява Германия и нейната индустрия
Вече от няколко месеца канцлерът отправя все нови и нови предупреждения. „Не искам Германия да бъде една от страните, които подкрепят тази погрешна забрана“, изтъква той по NTV. Мерц смята, че Европейският съюз трябва да се откаже от налагането на една-единствена технология и да позволи съвместното съществуване на няколко решения, включително на синтетични горива.
Това искане не е просто израз на политическа позиция. В Германия автомобилната индустрия остава стълб на икономиката: на нея се падат повече от 5% от БВП и осигурява работа на около 780 000 души. Секторът обаче преживява период на несигурност. Продажбите на електрически автомобили намаляват, производствените разходи се покачват, а конкуренцията от страна на Китай се засилва. Множество мениджъри, като например Оливър Ципсе, изпълнителен директор на BMW, осъждат „прибързания“ преход, който рискува „да отслаби цялата индустриална верига“.
На автомобилното изложение в Мюнхен през септември 2025 г. Мерц обобщи позицията си: „Не искаме да се ограничаваме до едно-единствено решение. Искаме конкуренция между най-добрите идеи и най-добрите технологии“.
Двигатели с вътрешно горене: една европейска забрана, която все повече се оспорва
Европейското законодателство, прието през 2022 г., постановява, че от 2035 г. всички нови автомобили, продавани в Съюза, не трябва да отделят CO₂. Тази мярка, залегнала в Регламент (ЕС) 2019/631, на практика означава забрана за продажба на коли с ДВГ. Тя е един от стълбовете на Европейския зелен пакт, чиято цел е постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.
Но тази дата сега поражда съмнения. Множество държави, между които Германия, Италия и Чехия, настояват за по-голяма гъвкавост. Според Bloomberg, Фридрих Мерц настоява Брюксел „бързо да преразгледа“ този регламент, за да въведе по-голяма гъвкавост, по-специално чрез разрешаване на двигатели с вътрешно горене, използващи въглеродно неутрални горива.
Впрочем Европейската комисия открехна вратата за преразглеждане, първоначално предвидено за 2026 г. Този дебат идва в ключов момент: пазарният дял на китайските производители на електрически автомобили, продавани в Европа, достигна близо 8%, според ACEA, и продължава да расте. Европейските компании, от своя страна, изпитват все по-големи затруднения, за да отговорят на темпото на инвестициите, изисквани от прехода.
Отрасъл, отслабен от прехода към електрическите двигатели
От три години големите европейски коппании непрекъснато ускоряват прехода си. Volkswagen, Mercedes и Stellantis обявиха инвестиции в размер на милиарди евро за развитието на електроавтомобилите. Но този преход е твърде скъп. Заводите трябва да бъдат преоборудвани, веригите за доставки – променени, а зависимостта от Азия по отношение на батериите остава смазваща: повече от 90% от литиево-йонните клетки, използвани в Европа, са внос.
В резултат на това печалбите се свиват, а съкращенията на работни места се увеличават. Много производители на оборудване, специализирани в двигателите с вътрешно горене, отчитат намаляване на поръчките си. Според VDA, Германската автомобилна асоциация, преминаването към производство само на електроавтомобили може да ликвидира директно 200 000 работни места до 2030 г., ако не бъде разработена никаква алтернатива.
Именно на този икономически терен Фридрих Мерц се стреми да пренесе дебата. Според него не става въпрос за отказ от екологичния преход, а за адаптиране на неговия темп. „Двигателите с вътрешно горене остават необходими, особено за тежкотоварните камиони“, настоява той, добавяйки, че синтетичните горива биха позволили значително намаляване на емисиите, без да се изоставя местното производство.
Синтетичните горива: една надежда…, но и спорно решение
Синтетичните горива, или е-горивата, са основният аргумент на Мерц и германската индустрия. Произведени от зелен водород и каптиран CO₂, те могат да захранват двигателите с вътрешно горене, като същевременно компенсират техните емисии. Германските производители виждат в тях средство за удължаване на живота на съществуващите заводи и запазване на работните места, свързани с автомобилите с ДВГ.
Но тяхната ефективност е противоречива. Тези горива остават скъпи и силно енергоемки: производството им изисква огромни количества безвъглеродна електроенергия, която все още е недостатъчна в Европа. Поради това екологичните неправителствени организации считат употребата им за незначителна и несъвместима с климатичните цели. Асоциацията „Транспорт и околна среда“ изчислява, че смекчаването на регламента може да доведе до отделянето на допълнително между 500 и 1400 милиона тона CO₂ до 2050 г.
Европейската комисия споделя тези резерви. На сухопътния транспорт се падат 21% от общите емисии на CO₂ в ЕС и той е единственият сектор, в който, от 1990 г., емисиите не са намалели. Забавянето на декарбонизацията на сухопътния транспорт би увеличило разходите за европейската енергийна система със 126 милиарда евро годишно и би довело до покачване на цената на въглеродните емисии до 290 евро на тон през 2030 г. в сравнение със 137 евро днес.
