Според все повече експерти, около темата „Лукойл“ и дискусиите за поскъпване и недостиг на горива се създава безпочвена паника. „Сега“ обобщава коментарите на нсаблюдатели и анализатори.
„Това е шантаж. „Лукойл” за пореден път се опитва да натиска правителството през всяване на паника, за която причини не съществуват. От 18 месеца слушаме, че без руски нефт ще умрем. Както слушахме, че и без „Газпром” ще загинем. Е, не сме умрели. Рафинерията и преди е работила с неруски нефт. Ние сме суверенна държава. Но понякога си мисля, че не сме суверенна държава, а сме държавата на „Лукойл“ – заради отношението на правителството към „Лукойл“. Ако е така, да си го признаем и да се саморазпуснем“, коментира пред Нова телевизия Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
По думите му и след 1 януари „Лукойл Нефтохим” може спокойно да изнася всякаки нефтопродукти – стига да са произведени от петрол, който не е руски. Разбира се, ако продължава да работи с внос от Русия, ще трябва да ограничи експорта си, а с това е производството си, което обаче не е икономически изгодно за предприятието.
„Няма руски и неруски нефт, важни са сортовете, като онсновната разлика е съдържанието на сяра – колкото повече е сярата, толкова по-некачествен е нефтът и толкова по-големи са производствените разходи. Сортът, с който работи „Нефтохим-Бургас“, могат да ви го продадат 100 фирми. Руски става, ако го продава руска фирма. Сорт „Уралс“ може да ви го продаде и казахстанска фирма, Лукойл никой не ги спира да работят, това е абсолютен шантаж. И това, че ако им ограничават износа, ще им се препълнят резервоарите, е глупост и не е вярно”, изтъква енергийният експерт Красимир Манов.
„Обсъждането на дерогацията започна преди година и половина и тогавашното правителство без някакви технически аргументи каза: „Ако има дерогация, ние трябва да сме там”. При цялото обсъждане, включително за Унгария и Словакия, се говореше за изключение от забраната за руски петрол, за да не се стигне до шок на пазара на горива – в самите страни, не на европейско ниво”, отбелязва и Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
