За да опише външната политика на администрацията на Тръмп, нейната мощ и злоупотребите ѝ, изданието Legrandcontinent.eu взаимства въведения от Кори Доктороу термин: еншитификация…
В задълбочен труд, който ще бъде публикуван през следващия месец, той проследява прогресивния упадък на основните социални мрежи, които пренебегват както своите потребители, така и качеството на услугите, които предоставят. Това показва как, чрез оказване на натиск върху потребителите си и постепенно влошаване на качеството на предоставяните услуги, собствениците на тези платформи се опитват да увеличат печалбите си от своята аудитория.
Изглежда, че днес САЩ са поели по същия път.
Американската хегемония, която се основава на контрол върху мрежите – финансови системи, военни съюзи, технологични предимства – сега се използва изрично за извличане на ресурси и злоупотреба с нейната власт. Неотдавна подписаното търговско споразумение с Япония е чудесен пример.
Американското господство сега се използва, за да се накарат съюзниците да плащат за предимствата, на които се радваха в рамките на реда, установен от Съединените щати след Втората световна война. В реч в Института Хъдсън през април, новият член на Управителния съвет на Федералния резерв Стивън Миран очерта каква форма може да приеме този нов имперски данък: митнически тарифи, увеличени покупки на американски стоки, инвестиции в Съединените щати или директни плащания към Министерството на финансите.
Стратегията, използвана от Вашингтон, е много по-гъвкава от обикновено изнудване: администрацията на Тръмп иска да използва контрола си върху дигиталната инфраструктура, за да превърне Европа във васал на крайната десница.
За тази цел тя може да използва основните мрежи
Защото в рамките на две десетилетия европейските общества претърпяха радикална трансформация. Без да си дават сметка, тихомълком, демокрациите на континента се развиха, разчитайки директно на американските информационни и комуникационни инфраструктури. Държавните структури и техните административни архитектури постепенно се обезличават: царуването на технократите и публичните компании, които някога управляваха телефонните системи, е заменено от това на онлайн мрежите.
Днес европейските граждани мислят, общуват и обсъждат посредством услуги, създадени в Съединените щати и контролирани от американски компании. Тези услуги са много по-тясно свързани с нашето ежедневие, нашите общества и нашите политически решения, отколкото комуникационните технологии от миналото. Тази зависимост доведе до една изкривена ситуация: европейските решения по отношение на свободата на словото станаха зависими от тези на Съединените щати – в законодателен план, случващото се там влияе и управлява случващото се тук.
Докато европейската концепция за демокрация и свобода на словото не се отклоняваше твърде много от тази на Съединените щати, тази ситуация беше поносима – и толерирана. Разбира се, привързаността на американците към Първата поправка се сблъска с практиката на страни като Германия и Франция: за Берлин например възможността крайната десница да вземе властта теоретично трябва да бъде предотвратена със закон. Въпреки тези различия, обикновено беше възможно да се намерят компромиси, колкото и несъвършени да бяха те.
Тази епоха отмина.
Сегашната американска администрация няма никакъв интерес да търси компромис. В своята страна тя определя политическите изказвания на опонентите си като реч на омразата; прави всичко по силите си, за да ги наказва, цензурира и забранява. Навън тя изисква другите страни да възприемат нейния подход към онлайн свободата на словото, под заплахата да им бъдат наложени санкции.
Администрацията на Тръмп иска да използва контрола си върху цифровата инфраструктура, за да превърне Европа във васал на крайнодесните.
Да дезинформираш, за да спечелиш: промяната на цифровия режим
Политически, тази ситуация с всеки изминат ден става все по-изгодна за крайната десница. Влиятелните американски платформи се отказаха от старата си политика на модериране на съдържанието. Оттогава се наблюдава рязко увеличение на съдържанието, включващо актове на насилие и тормоз, в мрежите на Meta, по-специално Facebook и Instagram. Други, като X, бивша Twitter, не се задоволяват само да позволяват на крайната десница да се изразява; те активно я насърчават чрез алгоритъм, който премахва връзки към външни за мрежата източници. По този начин X промотира радикалните възгледи на своя собственик, Илон Мъск, които съвпадат с тези на висши служители в администрацията на Тръмп: Джей Ди Ванс многократно е осъждал европейските ограничения за това какво може и какво не може да се казва онлайн. Чрез един официален канал Държавният департамент на САЩ определи тези ограничения като „агресивна кампания срещу западната цивилизация“.
Не може да се каже, че тези заплахи нямат ефект.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио наложи официално финансови санкции на един съдия от Върховния съд на Бразилия, заради това, че е разпоредил на социалните мрежи да премахнат акаунтите на няколко бразилци. В действителност съдия Мораес е водещата фигура в разследването, започнато през 2022 г., което доведе до осъждането през тази година на бившия президент Жаир Болсонаро.
Но нещата отиват и по-далеч: Съединените щати обмислят да наложат санкции срещу длъжностни лица на ЕС и на неговите държави членки, когато те прилагат Закона за цифровите услуги, нормативният акт, който задължава платформите, действащи в Европа, да прилагат европейските правила относно речите на омраза. Следвайки тази линия, президентът Тръмп заплаши – въпреки предполагаемата „сделка“ от Търнбери с ЕС – да наложи „значителни допълнителни мита“ и ограничения върху износа на полупроводници. Макар че той само намекна за „държавите, прилагащи данъци, закони, правила или разпоредби по отношение на цифровите услуги“, без да назовава конкретно Европа, мишената е очевидна.
Целите на Тръмп в мрежата: защита и насърчаване на европейската крайна десница
Тези промени се вписват в рамките на по-широка промяна на трансатлантическите отношения. За да я разберем, трябва да започнем от нова интерпретативна рамка: администрацията на Тръмп не разглежда европейските страни като партньори, а като васали. Противно на общоприетото схващане, това не е просто промяна в отношенията държава с държава, нито пък план за гарантиране за Вашингтон на по-голям дял от икономическите печалби от световната търговия.
„Тази зависимост доведе до изкривяване на ситуацията: нашият избор по отношение на свободата на изразяване стана зависим от този на Съединените щати – в законодателен план, това, което се случва там, влияе върху това, което се случва тук.“ Истинската цел на тази система е да промени начина, по който се управлява информацията в мрежите, които Съединените щати и страните от ЕС си споделят. Знае се, че тези платформи сега са в основата на техните политически системи.
С други думи: администрацията на Тръмп сега изисква основните структури на европейската демокрация да бъдат преоформени, за да се премахнат мерките, ограничаващи способността на крайната десница да се изразява. За да бъде чут гласът му, Вашингтон разполага със средствата да задейства една реална заплаха: европейската инфраструктура за политически и социални дебати се контролира от американски компании. Новото е, че техните лидери изоставиха защитата на демокрацията, за да се присъединят към политиката на администрацията на Тръмп – а понякога и да възприемат нейните ценности.
Този обрат дава на европейската крайна десница определено предимство.
Управляващите в Америка не крият намеренията си; те проявяват решителност и откровеност. Целта им е смяна на режима: да преоформят демокрациите – в Европа и на други места – по свой образ и подобие.
Никаква изненада, че десните популисти по целия свят са готови за битка. Семейството на Жаир Болсонаро – бившият бразилски президент, осъден за опит за преврат – е оказвало натиск върху Съединените щати да санкционират съдилищата и правителството на Бразилия. На други места в Европа, крайнодесните политици насърчават администрацията на Тръмп да атакува правилата на ЕС по отношение на социалните медии: колкото повече платформите се превръщат в място за безпрепятствено изразяване на предразсъдъци и фанатизъм, толкова по-големи са шансовете на техните партии на изборите.
От превръщането на зависимостите в оръжие до „новата взаимозависимост“
За да разберем какво се случва, първо трябва да разгледаме едновременното протичане на две промени в световната политика.
Развихме идеята за „превръщането на зависимостите в оръжие“, като изследвахме как великите сили могат да използват слабите места на глобалните системи в своя полза. Тъй като икономическите мрежи за комуникация, финанси и производство се концентрираха около малък брой участници на пазара, правителството на САЩ осъзна, че може да окаже натиск върху своите съюзници и противници, като ограничи достъпа до тези възлови точки.
Ето защо европейските държавници имат голямо основание да се страхуват от финансови санкции. Ако бъдат обект на санкции от Министерството на финансите на САЩ, собствените им банки ще закрият сметките им, а компании базирани в Съединените щати, ще откажат да да работят с тях. Тази власт може да се разшири още повече: дори електроенергийните компании могат да откажат да доставят електроенергия на клиенти, срещу които са наложени санкции.
Този контрол върху финансовите мрежи дава огромно предимство на Съединените щати в трансатлантическите им отношения: именно поради използването на този лост Европа не можа да направи нищо, когато първата администрация на Тръмп се оттегли от ядрената сделка с Иран и след това реши да преследва европейски компании, свързани с Техеран.
Но тази динамика се пресича с друга, която наричаме „нова взаимозависимост“. Под това имаме предвид начина, по който бизнесът, групите по интереси и политическите партии признават, че политиката вече не може да бъде ограничена в рамките на една държава.
Казано по-конкретно: ако институциите на вашата страна ви пречат да правите това, което искате, можете да отидете в чужбина, за да избегнете правилата, които важат у вас; можете да намерите партньори в други държави и да създадете транснационални коалиции. И обратно, тъй като пазарите излизат извън националните границите, промяната в един голям пазар, който не е ваш, може да има последици и във вашата страна, като промени или дори отмени правилата, които ви пречат.
Тези два вида взаимозависимости вече са започнали да се подсилват взаимно.
Сега, освободена от наследените бюрократични ограничения, администрацията на Тръмп се стреми да промени правилата на други държави, за да облагодетелства своите политически съюзници – независимо от волята на демократично избраните им лидери. Така тя има свободата да решава кога и срещу кого да използва тези инструменти; от своя страна чуждестранни групи се обръщат към администрацията на Тръмп, за прекрояване начините на управление на своите страни, така че те да облагодетелстват от това и враговете им да бъдат поставени в неизгодно положение.
Това е нещо съвсем ново – и много тревожно. Никой не може да си позволи да игнорира закона на Вашингтон.
Един скорошен пример илюстрира тази нова реалност.
В началото на септември Найджъл Фараж, британски парламентарист-популист, излезе пред Съдебната комисия на Камарата на представителите на Съединените щати. Той искаше да потърси подкрепа от Вашингтон, за да атакува европейските и британските регламенти по отношение на онлайн свободата на словото.
Великобритания, както и други европейски страни, подлага на наказателно преследване заплахите срещу имигрантите и малцинствата. Но европейските потребители използват предимно платформи, базирани в САЩ, като Facebook и X. Това означава, че ако европейските и британските регулаторни органи искат да регламентират това, което казват и четат техните граждани в мрежата, е необходимо американските компании, които управляват тези платформи, да спазват правилата, които те им диктуват.
Пред американските конгресмени Найджъл Фараж заяви, че европейските ограничения върху „услугите на американските компании“ са неоправдани. Когато британката Луси Конъли се обяви в „X“ за подпалване на хотелите, където са настанени мигранти, тя беше осъдена за престъпление за насаждане на омраза и беше изпратена в затвора. Тогава Фараж заяви, че мнението на Конъли „може би е било просто изразено недосатъчно елегантно“, но това не е трябвало да бъде криминализирано, тъй като много хора са съгласни с нея.
В Капитолия той защити следната позиция: Съединените щати не трябва да позволяват на европейците да определят правила за американските платформи, като, за да защитят тази позиция, трябва да използват дипломатически средства и „търговски форуми“. Последиците от подобно предложение са ясни: ако Съединените щати упражнят достатъчен политически натиск и заплашат с налагане на мита, британските политици биха могли да отслабят правилата или да облекчат прилагането им, предпазвайки по този начин от наказателно преследване антиимигрантските изявления и заплахи, отправени в мрежата.
Тези изявления бяха приветствани от председателя на комисията Джим Джордан, който се оплака, че Законът за цифровите услуги и Законът за цифровите пазари на Европейския парламент „са насочени срещу нашите технологични компании, които осигуряват модерното публично пространство и [са] двигателите на иновациите в нашата глобална икономика“. Тези закони са дори „движещата сила на един световен режим на цензура, насочен срещу политическите изказвания, които не са одобрявани от европейските бюрократи“. По този начин председателят обеща, че комисията на Конгреса „ще продължи да развива законодателство, което защитава свободата на словото от заплахи, включително такива идващи от чужбина“.
На това се противопостави влиятелният член на Комисията, демократът Джейми Раскин, като подчерта иронията на това Фараж да говори за политическа промяна в Конгреса на САЩ, а не в британския парламент. Този обрат всъщност е резултат от промените, настъпващи в отношенията между Съединените щати, ЕС и други европейски страни, като Великобритания.
Въпреки декларирания си национализъм, Фараж разбира как умело да манипулира структурите на глобалната взаимозависимост, довеждайки тази логика дотам, че да води кампания за Брекзит в Европейския парламент. Във Вашингтон, пред Конгреса, той направи важна демонстрация, симптоматична за една нова ера: за да защитиш интересите си в собствената си страна, е по-лесно да се обърнеш директно към Съединените щати.
Както у дома, така и в чужбина, Съединените щати вече определят свободата на словото като свободата да се изразяват мнения, които обслужват политическите интереси на клана Тръмп.
Компании, държави, мрежи: американският кръстоносен поход
Тази стратегия почива върху две предпоставки: Първо, това предполага, че може да се сформира международна коалиция срещу мерките, свързани с онлайн свободата на изразяване. Към днешна дата това включва не само републиканците, но и самите технологични компании. Както Джейми Раскин каза пред Рана Форухар от Financial Times, ако „движещата сила зад кампанията за „свобода на словото“ са големите американски технологични компании и техните лобисти, Тръмп, Фараж и други представители на десницата също експлоатират тази жила“. Фактите го потвърждават: Марк Зукърбърг, главният изпълнителен директор на компанията майка на Facebook, се е срещнал с Тръмп и му е оказал натиск, малко преди последният да заплаши с налагането на значителни допълнителни мита, за да санкционира европейското цифрово законодателство.
Второ, тази коалиция трябва да може да накара администрацията на Тръмп да заплаши, или дори да приложи, враждебни стратегии срещу Великобритания и Европа. Американски експерти посочват, че подходът на САЩ към онлайн свободата на словото е много необичаен за една демокрация. Но именно този подход американската администрация иска да изнесе в други страни. Ясно е, че тя ще прилага заплахите си избирателно. Това ограничение е пресметнато: не става въпрос за защита на универсалните права на свобода на словото, а по-скоро за определяне на добрите и на лошите.
Тази комбинация е опасна за Европа
Маневрата със сигурност не е нова: възползването от взаимозависимостта за формиране на трансгранични коалиции и печелене на победи в други страни като заобиколен начин за постигане на успех за определена кауза в собствената си страна е отдавна позната американска тактика. Тя е била използвана като оръжие от Вашингтон за постигане на цели в областта на националната сигурност.
Но съюзът, който се изгражда днес, е безпрецедентен: той е резултат от коалиция между американските високотехнологични компании и чуждестранни политически партии с цел използването на огромната принудителна сила на Съединените щати срещу техните съюзници. Европейците биха могли да отговорят реципрочно на стратегията на Тръмп, като сключат съюзи с американски политически фракции.
Средствата на съпротивата
Ако Европа желае да запази своя модел на демокрация, ще трябва да намери по-добри решения от краткосрочни компромиси, които само биха увеличили зависимостта ѝ от цифровите мрежи, които са враждебни по отношение на нея. Ще ѝ бъде необходимо бързо да намери стратегии за самозащита. В дългосрочен план тя ще трябва да изгради платформи и технологии, които са по-устойчиви на атаки.
Това е огромно технологично предизвикателство. Подходи като AT протокола — стоящ в основата на платформата за социални мрежи Bluesky — са много по-устойчиви на превръщането им оръжие; но по същата причина те са устойчиви и на други форми на регулация.
В краткосрочен план ЕС и неговите членове могат да предприемат стъпки за смекчаване на трудностите, пред които са изправени.
На първо място, винаги е възможно да се увеличат политическите загуби за онези, които се опитват да настроят Съединените щати срещу собствената си страна. Партията на Марин льо Пен се беше срещнала с представители на Държавния департамент на САЩ относно съдебното преследване срещу нейния лидер, но бързо отклони предложената ѝ помощ, опасявайки се от възможни електоралните последици. Други обаче бяха по-малко предпазливи: усилията на семейство Болсонаро да осигури санкции срещу Бразилия вероятно са навредили на привлекателността на партията им.
Европейците не могат да стоят със скръстени ръце, докато някои от сънарадноците им търсят помощта на Вашингтон, за да засегнат правата им.
На първо място, те трябва да хвърлят светлина върху тези нови игри на влияние, за да могат да формират общественото мнение. Групите за натиск, които защитават гражданските свободи, показаха пътя по време на дебата относно европейските правила за защита на личния живот, като разкриха натиска, който оказват американските компании върху ЕС за дискредитиране на предлаганите промени. В същото време в рамките на Съюза може да да се изгради едно сътрудничество за публично осъждане на онези, които мълчаливо или открито призовават за американски мерки срещу собствените им страни.
По този начин Джейми Раскин пледира за създаването на „транснационална демократична солидарност“ срещу все по-явния съюз между крайната десница и големите технологични компании. Ако демократите си възвърнат контрола над поне една камара на Конгреса на предстоящите избори, трансатлантическата координация между европейските и американските политически лидери би могла да е от полза и за двете страни и да възпрепятства антидемократичните мерки.
Най-малкото, европейските лидери трябва да не допускат укрепването на крайната десница, като не отстъпват на опортюнистичните призиви на европейската индустрия, която иска да намери аргументи за натиска, който оказва с цел засилването на дерегулацията. И накрая, европейците трябва да използват най-здравата крепост, която имат срещу външния натиск – правовата държава. ЕС продължава да функционира, според принципите, които са ръководили неговото създаване. И решенията на Европейския съд са обвързващи. На национално ниво регулаторните органи също се радват на значителна автономия от правителствата, когато вземат решения за това какво е разрешено на цифровите компании.
Ако ЕС реши да се отдалечи от един подход, основан на правила, и да се насочи към произволни и фрагментирани споразумения, рисковете за него биха били особено големи. Търговските и икономическите преговори между Европа и Съединените щати не могат да засягат правилата за свободата на изразяване, без сериозно да компрометират способността на Европа да защитава своя модел на демокрация.
Следователно въпросът не е толкова да се знае кой ще плати и каква ще бъде санкцията. Той е следният: има ли бъдеще за демокрацията в Европа?
Вместо да се сключват „сделки“ ad hoc, започването със спазване на закона може да ни защити от решенията, взети от наше име, под външен натиск.
*Еншитификацията, известна още като крапификация и разпад на платформата, е модел, при който качеството на двустранните онлайн продукти и услуги намалява с течение на времето. Първоначално доставчиците създават висококачествени предложения, за да привлекат потребители, след това влошават тези предложения, за да обслужват по-добре бизнес клиентите (като рекламодателите), и накрая влошават услугите си за потребителите и бизнес клиентите, за да увеличат максимално краткосрочните печалби за акционерите
