От Европейската комисия отговарят на няколко основни въпроса във връзка с преразгледаната директива за енергия от ВЕИ, която предвижда удвояване на съществуващия в момента дял на ВЕИ в ЕС…
Какви цели са поставени от ревизираната Директива за възобновяема енергия?
Директивата за енергия от възобновяеми източници (RED), преразгледана съгласно пакета Fit for 55 и плана REPowerEU, повишава обвързващата цел на ЕС за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. до минимум 42,5%, спрямо предишната цел от 32%, със стремежа да се достигне 45%. Това означава почти удвояване на съществуващия дял от възобновяема енергия в ЕС.
По-конкретно, подсилената директива подкрепя навлизането на възобновяеми енергийни източници в различни сектори на икономиката с набор от специални цели и мерки. Промишлеността, която е ключов енергоемък сектор на икономиката, е обхваната за първи път в Директивата за енергия от възобновяеми източници. Новите мерки включват индикативно годишно увеличение на използването на възобновяема енергия в промишлеността от най-малко 1,6 процентни пункта до 2030 г., както и нова обвързваща цел от 42% възобновяем водород в общото потребление на водород в промишлеността до 2030 г. По отношение на транспорта, целта е или да намали с 14,5% интензивността на парниковите газове на транспортните горива, или да постигне общ процент от 29% възобновяема енергия в крайното потребление на енергия във всички транспортни сектори. Това представлява увеличение от предишната обвързваща цел от 14%. Съществува и комбинирана подцел от 5,5 % усъвършенствани биогорива и възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO), с минимално ниво от 1 % възобновяеми горива от небиологичен произход. Съществува и първата по рода си индикативна цел от 1,2% възобновяеми енергийни източници в сектора на горивата за морски транспорт.
Преразгледаната директива определя също пътя за постепенно увеличаване на възобновяемите енергийни източници в отоплението и охлаждането с най-малко 0,8 процентни пункта като средна годишна стойност до 2025 г. и с най-малко 1,1 процентни пункта между 2026 и 2030 г. Това е обвързваща цел за всички държави членки. Освен това, за да се допълни законодателството на ЕС в областта на сградите и да се насочат усилията на държавите-членки, има нов индикативен национален показател от 49% възобновяема енергия в сградния сектор.
Как ревизираната директива ще ускори и подкрепи внедряването на възобновяеми енергийни източници?
Проектите за енергия от възобновяеми източници ще се ползват от презумпцията за преобладаващ обществен интерес, което означава, че при необходимост те могат да получат опростена оценка за конкретни дерогации съгласно съответното законодателство на Съюза в областта на околната среда. Ревизираната директива също така подобрява трансграничното сътрудничество в областта на възобновяемите енергийни източници чрез въвеждане на задължителна рамка за трансгранично сътрудничество между държавите членки.
Най-важното е, че преразгледаната директива прави значителна стъпка за справяне с основните пречки, възпрепятстващи по-бързото внедряване на възобновяема енергия в целия ЕС, по-специално пречките при издаване на разрешителни. Проблемът се решава комплексно чрез устройство на територията, опростяване и съкращаване на процедурите.
По-конкретно при издаването на разрешителни, от държавите-членки се изисква да идентифицират области със силен потенциал за внедряване на енергия от възобновяеми източници и в тях – зоните за ускоряване на възобновяемата енергия („RAA“), където се очаква въздействието на внедряването на възобновяема енергия върху околната среда да е по-слабо. Тези специални зони за ускоряване на възобновяемите енергийни източници ще се радват на по-опростени и по-кратки процедури за издаване на разрешителни, като пълните екологични оценки ще бъдат заменени от по-кратък скрининг в повечето случаи. Крайните срокове ще бъдат една година за разрешения за нови проекти и шест месеца за инициативи за пренастройка. За офшорни проекти сроковете за издаване на разрешителни ще бъдат съответно две и една година. Съгласно преразгледаната директива ускоряването на процедурите за издаване на разрешителни ще се случи повсеместно. Разрешителните за нови проекти в по-голямата част от зоните извън RAA също трябва да бъдат издадени в рамките на две години, а процедурите по проектите за пренастройка трябва да бъдат приключени в рамките на една година, с изключение на офшорни вятърни проекти, които подлежат на една година по-дълги срокове.
Как ревизираната Директива за възобновяема енергия се отнася към устойчивостта на биоенергията?
Ревизираната директива укрепва рамката за устойчивост на биоенергията в съответствие с повишената амбиция за климата и биоразнообразието на Европейския зелен пакт. По-специално, обхватът на приложение на критериите за устойчивост и намаляване на емисиите на парникови газове за твърди горива от биомаса се разширява, за да обхване инсталации, произвеждащи електричество, отопление и охлаждане с обща номинална входяща топлинна мощност, равна на или надвишаваща 7,5 MW (в сравнение с 20 MW в предишната директива). Що се отнася до горивата от биомаса, всички съществуващи инсталации ще бъдат предмет на критериите за намаляване на емисиите на парникови газове с периоди на постепенно въвеждане въз основа на вида, размера и възрастта на инсталацията.
Що се отнася до селскостопанската биомаса, преразглеждането включва разпоредби, които да гарантират, че горската биомаса не се добива от определени райони с особено значение от гледна точка на биоразнообразието и въглеродните запаси. Допълнителни така наречени „забранени“ зони се въвеждат за старите гори и пустините. Той също така изяснява принципите на устойчиво събиране на реколтата за производство на биоенергия. Например дърводобивът трябва да се извършва в съответствие с местните и екологично подходящи прагове на задържане за добива на мъртва дървесина.
Какви са новите цели и мерки в Директивата за енергийна ефективност?
Преработената директива за енергийна ефективност въвежда по-високи цели и закрепва принципа на енергийната ефективност на първо място в правото на ЕС. Той повишава целта на ЕС за енергийна ефективност, като задължава държавите от ЕС колективно да осигурят намаление с 11,7% на крайното потребление на енергия до 2030 г. в сравнение с прогнозите за референтния сценарий за 2020 г. В резултат на това общото потребление на енергия в ЕС до 2030 г. не трябва да надвишава 992,5 милиона тона петролен еквивалент (Mtoe) за първична енергия и 763 Mtoe за крайна енергия. В сравнение с предишните цели (1128 Mtoe за първична енергия и 846 Mtoe за крайна енергия) увеличените цели имат за цел да намалят потреблението на енергия в Европа през 2030 г. с приблизително еквивалента на текущото годишно потребление на енергия в Испания.
За да изпълнят амбициозните цели, държавите-членки на ЕС ще трябва да изпълняват годишно задължение за енергийни спестявания с нарастващ процент от 0,8% (понастоящем) до 1,3% годишно (2024-2025 г.), след това 1,5% (2026-2027 г.) и 1,9% % от 2028 г. нататък. Това представлява средно 1,49% от новите годишни спестявания за периода 2024-2030 г.
Държавите от ЕС ще допринесат за постигането на целта на ЕС, като определят индикативни национални приноси, използвайки комбинация от обективни критерии, които отразяват националните обстоятелства (енергиен интензитет, БВП на глава от населението, потенциал за спестяване на енергия и фиксирано намаляване на потреблението на енергия).
Преработената директива допълнително засилва водещата роля на публичния сектор в подобряването на практиките за енергийна ефективност. Първо, публичният сектор ще бъде обект на нова годишна цел за намаляване на потреблението на енергия от 1,9%. Второ, задължението на държавите-членки да обновяват всяка година най-малко 3 % от общата площ на сградите, собственост на публичната администрация, се разширява от централното правителство към всички нива на публичната администрация, по-специално регионалните и местните органи. Трето, преработеният закон гарантира съображения за енергийна ефективност при обществените поръчки. По-специално, публичните органи ще трябва систематично да вземат предвид изискванията за енергийна ефективност, когато вземат решения относно закупуването на продукти, сгради и услуги, като по този начин насърчават систематични подобрения.
Частният сектор също се насърчава да бъде по-енергийно ефективен съгласно преразгледаната директива. Що се отнася до компаниите, директивата въвежда различен подход, основан на потреблението на енергия, който включва или система за енергиен мениджмънт, или извършване на енергийни одити. По-точно, предприятията, работещи в ЕС, ще могат да се възползват от оценките на своите практики за използване на енергия, като системите за управление на енергията ще се превърнат в изискване по подразбиране за големи потребители на енергия, надвишаващи 85 TJ годишно потребление на енергия. По-малките компании с годишно потребление на енергия над 10 TJ ще трябва да извършат енергиен одит и да изготвят план за действие за справяне с различните препоръки. Ревизираният EED също така въвежда за първи път схема за отчитане на енергийните характеристики на големите центрове за данни, като насърчава прозрачността и оптимизирането на потенциала за енергийна ефективност.
За да се проправи пътя за напълно декарбонизирано централно отопление и охлаждане до 2050 г., дефиницията за ефективно централно отопление и охлаждане също се преразглежда и минималните изисквания постепенно ще се променят, за да се даде възможност за прогресивно интегриране на възобновяема енергия и отпадна топлина и студ в системата. Съгласно ревизирания закон страните от ЕС също ще трябва да насърчават планове за местно отопление и охлаждане в големите общини с население над 45 000 души.
Как ревизираната директива ще бъде от полза за потребителите и ще облекчи енергийната бедност?
Преработената директива поставя по-силен акцент върху облекчаването на енергийната бедност, с първото правно определение на ЕС за енергийна бедност. По-специално, директивата изисква държавите от ЕС да дадат приоритет на подобренията на енергийната ефективност за уязвими клиенти, лица, засегнати от енергийна бедност, и тези, които живеят в социални жилища. Съгласно задължението за енергийни спестявания всяка държава от ЕС е отговорна за постигането на дял от своите енергийни спестявания сред уязвимите клиенти и тези, засегнати от енергийна бедност. Това ще помогне за насърчаване на подобрения в енергийната ефективност и следователно ще намали сметките за енергия за най-нуждаещите се. Критериите за определяне на тези цели ще бъдат определени от всяка държава, позволявайки гъвкавост за персонализирани решения, базирани на специфичните за страната обстоятелства.
Как преработената директива ще помогне за справяне с недостига на инвестиции в енергийна ефективност?
Преработената директива допълнително засилва разпоредбите относно финансирането на енергийната ефективност, за да улесни мобилизирането на инвестиции, включително от частния сектор, който се очаква да даде значителен принос за прехода към чиста енергия. Съгласно новите разпоредби държавите от ЕС ще бъдат задължени да насърчават иновативни схеми за финансиране и зелени кредитни продукти за енергийна ефективност, като гарантират тяхното широко и недискриминационно предлагане от страна на финансовите институции. Страните от ЕС също ще трябва да докладват за обема на инвестициите в енергийна ефективност, за да подобрят отчетността и прозрачността.
