fbpx

ЕЦБ готова за ново (и не последно) вдигане на лихвите

Кристин Лагард

Въпреки спада на инфлацията и навлизането в рецесия на еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да се остави лесно да бъде убедена. Очаква се тя да повиши основните си лихвени проценти в четвъртък, 15 юни, докато не види „убедителни признаци“ за подобрение, изтъква Capital.fr*.

ЕЦБ показва твърдост в политиката си, като същевременно дава ясно да се разбере, че не възнамерява да спре дотук. Повишаването на цените в еврозоната спадна през май до 6,1%, което е далеч от рекорда от 10,6%, достигнат през октомври 2022 г. Но за да прекъсне процеса на повишаване на лихвените проценти, най-радикалното в историята ѝ, което започна преди единадесет месеца, ЕЦБ очаква „убедителни признаци“, показващи, че инфлацията „се връща бързо и трайно“ към целта от 2%, коментира Изабел Шнабел, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, цитирана от Capital.fr. „Ние все още не сме стигнали до това положение“, добави тя.

Федералният резерв на САЩ има заседание в сряда и се очаква на този етап да преустанови затягането на паричната политика. ЕЦБ, която се впусна по-късно в битката, няма да последва незабавно примера му. Нейният председател Кристин Лагард настоява, че „трябва да се върви още известно време“ по пътя на повишаване на лихвите.

Високи лихви за дълго време напред

Институцията, пазител на еврото, повиши основните си лихвени проценти с 3,75 процентни пункта от юли миналата година, за да контрира нарастването на потребителските цени. В четвъртък тя ще направи нова стъпка от 0,25 процентни пункта, както и през май, което би довело референтния лихвен процент до 3,5%. В резултат на това, след десетилетие на евтини пари, ще продължи да се покачва цената на кредита, което е отговор на скока на цените след руската инвазия в Украйна.

Решението за покачването през юни изглежда вече сигурно, но ЕЦБ „също ще намекне за вероятно увеличение на лихвените проценти“ със същия мащаб и на заседанието през юли, според Андрю Кенингам от Capital Economics. Тя трябва да даде указания за следващия дебат, който се очертава: „сега по-важна е продължителността на времето, през която ще поддържаме лихвите, отколкото крайния лихвен процент, който ще достигнем“, заяви наскоро управителят на Банката на Франция Франсоа Вилроа, член на Управителния съвет. В тази връзка ЕЦБ „ще подчертае, че паричната политика ще остане рестриктивна за продължителен период“, прогнозира Андрю Кенингам.

Базисната инфлация не е досигнала връхната си точка

За да вземе окончателното решение в четвъртък, ЕЦБ ще разполага с нови тригодишни икономически прогнози. През март тя прогнозира инфлация от 5,3% за тази година и спад до 2,1% през 2025 година. Икономистите не очакват съществени промени в прогнозата. Базисната инфлация (която изключва енергията и храните), друг показател, който се следи внимателно, продължи да спада и през май стигна 5,3%. Но „няма ясни доказателства, че базисната инфлация е достигнала своя връх“, предупреждава Лагард.

В услугите, където цените се покачват повече, отколкото в производството, се очаква да настъпи съживяване това лято, свързано с туризма, според Deutsche Bank. Разходите за труд и печалбите имат голям принос за инфлацията в началото на годината. Въпреки безработицата в еврозоната достигна през април най-ниското си ниво от 6,5%, наемните работници използват, поради свития паза на труда, силата си в преговорите, за да възстановят частично загубената си покупателна способност заради високата инфлация. Това обаче е достатъчно, за да подхрани страховете от навлизането в спиралата на заплатите и цените, която ще направи инфлацията трайна за дълъг период от време.

Що се отнася до БВП, той спадна в еврозоната с 0,1% между януари и март, както и през предходното тримесечие, което означава навлизането ѝ в рецесия. Това до голяма степен се дължи на спада на ръста в Германия. Данните за застой на рестежа и спад на инфлацията трябва да „отслабят аргументите в полза на нови повишения на лихвите“, казва Карстен Бжески от ING. „Но ЕЦБ вероятно ще игнорира това“, тъй като по-голям е рискът да се направи твърде малко, отколкото да се засили реакцията срещу инфлацията твърде много, смята експертът.

С продължаването на затягането, паричната политика трябва да постигне своя „максимален ефект върху инфлацията през 2024 г.“, според Изабела Шнабел, като остава неяснота относно размера и скоростта на процеса.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"