Икономическата активност в еврозоната започна постепенно да се възстановява през 2024 г. Постъпващите данни сочат умерен растеж през първото тримесечие на 2025 г. Рисковете обаче се засилиха на фона на изключителна несигурност, до голяма степен свързана с търговията. Износителите от еврозоната сега са изправени пред нови бариери, а напрежението на финансовите пазари и геополитическата несигурност вероятно ще окажат натиск върху бизнес инвестициите. В тази среда потребителите може да станат предпазливи за бъдещето и да се въздържат от разходи.
Това се посочва в Годишния доклад за 2024 година на Европейската централна банка, представен от и коментиран от вицепрезидента на банката Луис де Гиндос.
Той изтъква, че в средносрочен план, устойчивият пазар на труда, по-високите реални доходи и въздействието на облекчаването на паричната ни политика би трябвало да подкрепят разходите. Освен това се очаква последните политически инициативи, насочени към разходите за отбрана и инвестициите в инфраструктура както на национално, така и на европейско ниво, да повлияят положително на активността и да засилят дългосрочния растеж.
Що се отнася до инфлацията, основните данни спаднаха допълнително към целта на ЕЦБ от 2% през 2024 г., подкрепени от тогавашната рестриктивна парична политика. Припомняме, ЕЦБ на няколко пъти намалява основната лихва през миналата година, поддържайки стабилно антиинфлационната си политика.
В бъдеще се очаква инфлацията да се колебае около целта на банката. Смущенията в глобалната търговия обаче добавят несигурност към перспективите за инфлация. Намаляващите цени на енергията, по-нататъшното умерено нарастване на заплатите и по-силното евро биха могли да овладеят инфлацията, потенциално усилена от по-слабото търсене на износ от еврозоната и пренасочването на износа на други страни към еврозоната. Обратно, фрагментацията на глобалните вериги за доставки би могла да повиши цените на вноса и следователно инфлацията, изтъква де Гиндос.
Поддържане на финансова стабилност
Неотдавнашните сътресения в търговската политика предизвикаха най-значителните сътресения на финансовите пазари от пандемията насам. Въпреки че оценките на банките в еврозоната също са засегнати, техните фундаменти остават стабилни и те са в добра позиция да издържат на потенциални сътресения благодарение на значителните си капиталови и ликвидни буфери.
Но въпреки устойчивостта на нашия финансов сектор, тези развития изискват внимателно наблюдение. Резките корекции на финансовите пазари биха могли да станат хаотични, особено ако бъдат усилени от нарастващия размер и влияние на небанковите финансови институции. Освен това търговските конфликти биха могли да представляват предизвикателства както за домакинствата, така и за предприятията, което би довело до нарастващ кредитен риск както за банките, така и за небанковите институции. И накрая, комбинация от по-слаб растеж и повишени разходи би могла да увеличи натиска върху държавните финанси, коментира още де Гиндос.
За да гарантираме, че нашата банкова система остава устойчива в тази среда, се нуждаем от регулаторна рамка, която е подходяща за целта. Необходими са решителни действия, за да се доближим до завършването на банковия съюз. Това включва ефективна рамка за управление на кризи и застраховане на депозитите, която да обхваща малките и средните банки, и напредък по европейска схема за застраховане на депозитите. Неотдавнашните сътресения на финансовите пазари също така подчертават, че небанковите институции трябва да бъдат подчинени на строги правила и че пропуските в регулаторната рамка трябва да бъдат запълнени, за да не се третират различно от обикновените банки.
ЕЦБ подкрепя усилията за опростяване на регулаторната рамка. Това обаче не бива да се бърка с дерегулацията. Устойчивостта на нашата финансова система може до голяма степен да се обясни с правилата, установени след световната финансова криза. Финансовата стабилност е глобално обществено благо – тя е в интерес на всички и трябва да остане дългосрочна цел.
Бъдещи политически приоритети на Европа
Силен и устойчив финансов сектор също ще играе ключова роля – наред с публичния сектор – във финансирането на ключовите политически приоритети на Европа, тъй като сме изправени пред поредица от предизвикателства, пред които са изправени поколенията.
Предвижданите инвестиции в отбрана в ЕС ще окажат въздействие върху националните публични финанси. Чрез съвместни разходи чрез инициативи на ниво ЕС може да постигне по-голям мащаб, да намалим разходите и да укрепим стратегическата си автономност – като същевременно подкрепяме дългосрочния растеж и фискалната устойчивост.
В допълнение към неотложните предизвикателства пред сигурността, инвестирането в зеления преход и цифровите иновации остава жизненоважно за повишаване на конкурентоспособността на Европа и преодоляване на разликата в производителността с нашите световни конкуренти.
И накрая, променящата се глобална среда подчертава необходимостта от засилване на търговията в рамките на единния пазар на ЕС.
По-интегриран и задълбочен единен пазар е от съществено значение, ако искаме да постигнем мащаба, необходим на европейските фирми да процъфтяват и да се разширяват, като по този начин повишим устойчивостта си срещу външни шокове. Също така трябва да гарантираме, че иновативните фирми имат достъп до финансирането, от което се нуждаят, за да растат. В този контекст завършването на съюза на спестяванията и инвестициите е едновременно спешно и от съществено значение, заключава вицепрезидентът на ЕЦБ.
