Европейската централна банка намали лихвените проценти и остави вратата отворена за по-нататъшно облекчаване на политиката си, тъй като опасенията относно слабия икономически растеж изместват притесненията за устойчивата инфлация, отбелязва Ройтерс.
Това е петото намаление на лихвите на ЕЦБ от юни и пазарите очакват още две или три тази година, водени от аргументите, че големият скок на инфлацията е почти преодолян и закъсалата икономика се нуждае от облекчение.
„Уверени сме, че инфлацията устойчиво ще достигне нашата цел (2%) тази година“, изтъква президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция след обявяване на решението.
По думите й решението, което е било очаквано и остави еврото и облигациите непроменени, е подкрепено единодушно от управата на банката.
Тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава да използва заплахата от мита, Лагард призна, че по-големите търговски търкания могат както да разстроят перспективите за инфлация, така и да натежат върху и без това слабата икономика на 20-те страни от еврозоната.
„Рисковете за икономическия растеж остават насочени в посока надолу. По-голямото триене в световната търговия може да натежи върху растежа на еврозоната чрез забавяне на износа и отслабване на световната икономика“, отбелязва Лагард.
Растежът на еврозоната стагнира през последното тримесечие поради индустриална рецесия и слабо потребление. Това е и причината ЕЦБ да се придържа към своя път на облекчаване дори след като Федералният резерв на САЩ запази лихвите непроменени преди ден и намекна за продължителна пауза в собствения си цикъл на облекчаване.
Европейските потребители спестяват пари, промишлеността се свива, правителствата имат скромни буфери за харчене, а износът – отдавна движещата сила зад растежа – едва се разширява. Икономиките на Германия и Франция се свиха през последното тримесечие на 2024 г., а Италия стагнира, оставяйки Испания като единствената страна сред големите четири в еврозоната с положителен темп на растеж, изтъкват от Ройтерс.
Инфлацията, която се повиши до 2,4% през декември, все още може да отнеме няколко месеца, за да се върне обратно към целта на ЕЦБ от 2%, но трудно може да се оспори, че тенденцията е позитивна. Ръстът на заплатите се забавя, пазарът на труда се смекчава, цените на петрола паднаха от върховете си от началото на годината и безмилостното укрепване на долара изглежда е спряло за сега.
Миналата седмица Тръмп поиска Фед да намали лихвените проценти, но институцията се противопостави в сряда с аргумента, че инфлацията все още е висока и не бърза да намали разходите по заеми, сигнал, приет от пазарите, за да подскаже, че може да предстои по-дълга пауза.
При 2,75% депозитната лихва на ЕЦБ се доближава до диапазона от 1,75% до 2,50%, който се счита за „неутрален“, нито подхранвайки, нито забавяйки икономическата активност. Променливостта, предизвикана от Тръмп, може да засили призивите към ЕЦБ да падне под този процент и да стимулира растежа.
