Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да запази трите основни лихвени процента без промяна. Основната цел остава стабилизиране на инфлацията около 2% в средносрочен план. Решенията относно лихвите се вземат на база текущи данни, с оценка на инфлационната перспектива, рисковете и предаването на паричната политика, без предварително фиксирана траектория на лихвените проценти.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви на брифинг в централата, че иинституцаията е твърдо решена да гарантира, че инфлацията ще се стабилизира около целта от два процента в средносрочен план. „Ще следваме подход, основан на постъпващите данни и на вземане на решения на всяко отделно заседание при определяне на подходящата позиция на паричната политика“, изтъква Лагард, посочвайки, че управата не се ангажирае предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.
Лагард резюмира състоянието на икономиката и активността
- Икономиката на еврозоната показа устойчивост с растеж от 0,3% през третото тримесечие, подкрепен от потребление и инвестиции. Износът се увеличи, с основен принос от химическата индустрия.
- Растежът е воден от сектора на услугите, особено в информационните и комуникационни технологии, докато индустрията и строителството останаха стабилни.
- Пазарът на труда остава силен: безработица 6,4% през октомври, леко увеличение на заетостта (+0,2%), но охлаждане на търсенето на труд.
- Вътрешното търсене се очаква да бъде основният двигател на растежа в средносрочен план. Очаква се реалните доходи да се повишат, а нормата на спестяване постепенно да намалее.
- Планирани държавни разходи за инфраструктура и отбрана, заедно с бизнес инвестиции и структурни реформи, се очаква да подкрепят растежа. В същото време глобалната търговия остава фактор на несигурност.
- Стратегически приоритети включват устойчиви публични финанси, структурни реформи, завършване на капиталовия и банковия съюз и въвеждане на цифровото евро.
Специално се посочва спешната необходимост от укрепване на еврозоната и нейната икономика в настоящия геополитически контекст. ЕЦБ приветстваме призива на Европейската комисия правителствата да дадат приоритет на устойчивите публични финанси, стратегическите инвестиции и структурните реформи, стимулиращи растежа.
Относно инфлацията
- Годишната инфлация остава около 2,1% (ноември), с инфлация без енергия и храни на 2,4%.
- Инфлацията при стоките намалява (0,5%), а при услугите се увеличава (3,5%), като базисната инфлация остава стабилна.
- Ръстът на заплатите леко надхвърли прогнозите (4,0% на служител), но се очаква забавяне до под 3% до края на 2026 г.
- Прогнозата показва спад на инфлацията под 2% през 2026-2027 г., последван от връщане към целта от 2% през 2028 г. поради увеличената енергийна инфлация и ефекта на Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS 2).
- Дългосрочните инфлационни очаквания остават около 2%, подкрепяйки стабилизацията около целта.
Оценка на рисковете
- Международната нестабилност може да наруши веригите на доставки, да намали износа и да потисне потреблението и инвестициите.
- Геополитическата несигурност, особено войната на Русия срещу Украйна, остава основен източник на несигурност.
- Положителни фактори: подобрение на доверието, структурни реформи, планирани разходи за инфраструктура и отбрана.
- Възможни ефекти върху инфлацията: намаление поради спад на търсенето и силното евро; повишение поради фрагментирани вериги на доставки, забавено намаляване на заплатите, екстремни климатични събития.
Сред заключенията на ЕЦБ е и това, че банките в еврозоната са устойчиви, подкрепяни от силни капиталови и ликвидни позиции, добро качество на активите и стабилна печалба. Въпреки това геополитическата несигурност и възможността за внезапна корекция на глобалните финансови пазари създават рискове за финансовата стабилност в еврозоната.
