ЕЦБ трябва да се откаже от таргетирането на основната инфлация и вместо това да се съсредоточи върху ръста на цените в дискреционните разходи, за да защити най-бедните в блока. Това се посочва в анализ, който предстои да ще бъде представен на управата на банката, съобщава Ройтерс.
По принцип ЕЦБ е насочена към инфлация от 2% и прегледът, който скоро ще приключи, дори няма да обсъжда определението на цел, тъй като от институцията отдавна твърдят, че използването на различни показатели, като базова инфлация или цифри, включващи разходите за жилища, може да доведе до объркване.
Документът, подготвен за Форума на ЕЦБ за централно банкиране в Синтра, Португалия, следващата седмица, твърди, че настоящата рамка непропорционално вреди на работниците с ниски доходи и води до по-лош резултат за обществото.
Логиката е, че след повишаване на лихвените проценти дискреционните разходи се свиват значително повече от необходимото, което води до спад в търсенето на работна ръка в секторите, произвеждащи дискреционни стоки и услуги. „Тези сектори наемат по-голям дял от нискодоходните работници, чието потребление е силно чувствително към колебанията в доходите“, се посочва в документа, цитиран от Ройтерс.
По този начин първоначалният спад на дискреционните разходи се превръща в по-широк спад на общото търсене, усилен от това въздействие върху домакинствата с по-ниски доходи.
„Чрез насочване към дискреционната инфлация, централната банка предоставя на домакинствата стимул да изглаждат дискреционните си разходи; от своя страна това облекчава отрицателните ефекти върху заетостта на работещите, чието потребление задоволява само непосредствените им нужди, поради липса на пари, с които да се осигури бъдещето“, отбелязва още документът.
Въпреки че това би довело до по-адаптивна политическа позиция, стабилизирането на инфлацията на дискреционните разходи позволява на икономиката по-ефективно да затвори така наречената разлика в производството или разликата между потенциалното и действителното производство, твърди документът.
