Европейската централна банка повиши основните си лихвени проценти с безпрецедентните 75 базисни пункта и сигнализира за по-нататъшни повишения, давайки приоритет на борбата с инфлацията, въпреки че икономиката на блока се насочва към вероятна зимна рецесия, съобщава Ройтерс.
След повишаването на лихвения процент през юли, ЕЦБ повиши лихвения процент по депозитите до 0,75% от нула и вдигна основния си лихвен процент по рефинансиране до 1,25%, най-високите им нива от 2011 г. насам, като се очакват допълнителни ходове през октомври и декември.
„Ценовият натиск продължи да се засилва и разширява в цялата икономика и инфлацията може да нарасне още в близко бъдеще“, се казва в изявление на ЕЦБ.
„Тази основна стъпка поставя началото на прехода от преобладаващото силно адаптивно ниво на лихвените проценти към нива, които ще осигурят навременното връщане на инфлацията към средносрочната цел на ЕЦБ от 2%“, добавят от банката.
Припомня се, че ЕЦБ повиши още веднъж своите прогнози за инфлацията, като вдигна перспективата за 2023 г. до 5,5% от 3,5% и определи процента за 2024 г. на 2,3%, над целта си от 2%.
Пазарите обаче не са изненадани, тъй като инвеститорите вече бяха оценили с над 80% вероятността от движение от 75 базисни пункта, изтъква Ройтерс.
„През следващите няколко срещи Управителният съвет очаква да повиши допълнително лихвените проценти, за да намали търсенето и да се предпази от риска от трайно изместване нагоре в инфлационните очаквания“, добавят от ЕЦБ.
Преди днешната среща опасенията бяха, че всичко друго освен прекомерен ход би сигнализирало, че ЕЦБ не е сериозна относно мандата си за борба с инфлацията – единствената й официална цел. Това рискува да повиши вече високите дългосрочни инфлационни очаквания, което би сигнализирало за загуба на доверие в ЕЦБ и би повдигнало въпроси относно рамката на банката за таргетиране на инфлацията.
Плахите действия рискуват също отслабване на еврото и допълнително повишаване на инфлацията чрез по-скъп внос на енергия. Еврото се колебае около паритета спрямо долара от седмици, недалеч от най-ниското ниво от две десетилетия по-рано този месец.
Това означава по-скъп износ на всичко – от петрол до автомобили, което след това повишава цените за потребителите.
Коментарите са, че тъй като високите цени на енергията намаляват покупателната способност, спадът е по същество неизбежен. Паричната политика обаче е почти безсилна срещу спад, предизвикан от шока в предлагането, което затвърждава аргумента за повишения, дори ако икономиката пострада.
Някои политици вече открито говорят за рецесия, а новите прогнози на ЕЦБ също показват рязко по-нисък растеж през следващите години.
Все пак една „плитка рецесия“ може дори да бъде полезна, твърдят някои, тъй като пазарът на труда в блока е все по-стегнат и спадът може да осигури облекчение на фирмите, които сега се борят да намерят работници.
Банката предвижда икономиката на еврозоната да се разшири с 3,1% тази година и с 0,9% през 2023 г. Въпреки че тазгодишната прогноза за растеж беше леко вдигната, тя е рязко намалена за 2023 г.
