Европейската централна банка повиши основният си лихвен процент до най-високото му ниво от 22 години, като остави вратата отворена за още увеличения, разширявайки борбата си срещу високата инфлация, въпреки че икономиката на еврозоната отслабва, информира Ройтерс.
ЕЦБ вдигна лихвата за осми пореден път с 25 базисни пункта до 3,5%, което е най-високото му ниво от 2001 г. От ЕЦБ заявяват очакванията си инфлацията да остане над целта от 2% до 2025 г. и отново се намеква за още повишения на лихвите през следващите месеци.
„Бъдещите решения ще гарантират, че основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат доведени до достатъчно рестриктивни нива, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2% и ще бъдат задържани на тези нива толкова дълго, колкото е необходимо“, заявяват от банката.
Растежът в еврозоната в най-добрия случай стагнира, а инфлацията се забавя от месеци, благодарение на по-ниските цени на енергията и най-рязкото увеличение на лихвените проценти в 25-годишната история на ЕЦБ, коментира Ройтерс.
Късно в сряда Федералният резерв на САЩ прекъсна собствената си поредица от 10 последователни повишения на лихвените проценти – мощен сигнал за инвеститорите по света, че настоящият цикъл на затягане в развитите икономики е към своя край, независимо че може да има още малко затягане.
Инфлацията в еврозоната обаче все още е неприемливо висока за ЕЦБ от 6,1% и основният ръст на цените, който обикновено изключва храните и енергията, едва започва да се забавя.
Въпреки че ходовете след юли са по-малко сигурни, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард се очаква да продължи с по-нататъшно увеличение през септември и да опровергае залозите на инвеститорите, че централната банка ще намали лихвите в началото на следващата година.
Две тримесечия на свиване в индустриалната мощ в Германия повлече еврозоната в плитка рецесия и икономиката вероятно ще постигне само скромен растеж тази година, посочва още агенцията.
В същото време безработицата е рекордно ниска, а растежът на заплатите се ускорява, дори ако все още изостава от инфлацията.
Основният ръст на цените спада бързо, след като достигна двуцифрено число в края на миналата година. Но базовите цени, най-вече за услугите, все още не показват решителния спад, който от ЕЦБ заявяват, че трябва да видят, преди да свалят крака си от паричната спирачка.
По-високите разходи за заеми ограничават търсенето на кредити от домакинствата и компаниите, както и желанието на банките да отпускат заеми, но потреблението се задържа добре в номинално изражение.
„Миналите увеличения на лихвените проценти на Управителния съвет се предават силно върху условията за финансиране и постепенно оказват влияние върху цялата икономика“, се казва в изявлението на ЕЦБ.
