Енергийният преход изисква инсталирането на фотоволтаични панели, но Китай доминира световния пазар. Въпреки че беше постигнала голям напредък още през 90-те години, европейската индустрия не може да се конкурира с китайските панели, които получават щедри държавни субсидии и се продават на по-ниски цени.
За компаниите от Стария континент, които все още устояват на китайския натиск, ситуацията е изключително тревожна: фалити в Австрия и Нидерландия, съкращения в Германия. В края на април един от последните френски производители Systovi беше обявен в ликвидация и беше принуден да прекрати дейността си в град Каркефу.
Осъзнавайки значимостта на проблема, ЕС и Франция обявиха мерки за насърчаване на слънчевите панели „ made in Europe“. Но дали тази реакция не идва твърде късно и дали може да разреши проблемите на сектора? Темата коментира Орелиан Барона, икономист, специалист по проблемите на европейските индустриални политики, в интервю за alternatives-economiques.fr
В началото на април правителството обяви мерки за подпомагане на фотоволтаичната индустрия във Франция. Двата големи проекта за изграждането на заводи (Holosolis в Hambach и Carbon във Fos-sur-Mer) ще могат да ползват данъчен кредит. Т.нар. „слънчев пакт“ има за цел да облагодетелства фотоволтаични панели, при производството на които поне един етап е осъществен в Европа. Може ли такъв тип мерки да бъдат ефективни за възраждането на сектора?
Това е стъпка в правилната посока, защото, от една страна, се вижда стремежът за насърчаване изграждането на големи заводи посредством субсидии (аспектът „веригата на стойността“). И от друга страна, ние искаме да намери решения чрез този „слънчев пакт“ (съвкупност от мерки за производството на френски и европейски фотоволтаични панели) и чрез Закона за промишленост с нулеви нетни емисии (Net-Zero Industry Act). Европейците постигнаха споразумение по този закон, който ще влезе в сила до края на 2025 г. и трябва да позволи да се дава предимство на европейското производство при провеждането на публични търгове.
Въпреки това, постигането на целта, обявена от министъра на икономиката Брюно Льо Мер (40% от фотовортаичните панели, които ще използваме до 2030 г. да бъдат произведени във Франция) изглежда прекалено амбициозна като се има предвид, че 97% от слънчевите панели внасяни в Европа са китайски и че Китай има почти пълно господство на този пазар.
Дори и с европейските мерки и с построяването на двата големи завода, възстановяването на една индустрия ще отнеме време. Това го виждаме в сектора на електрическите батерии: имаме заявени желания, но ще мине време преди първите поточни линии да заработят.
Не казвам, че този процес няма да се ускори, когато заводите бъдат построени, но засега все още е виртуално. Настоящите европейски предприятия са малки и никое не позволява да се структурира европейският пазар. Оттук и тежкото положение, в което попадат някои компании в сектора.
Именно, фалитите на Стария континент се увеличават. Във Франция Systovi обяви, че е принудена да затвори завода си. В Германия емблематичният Meyer Burger съкращава работници. Защо ЕС не въведе мерки за защита на европейските предриятия, преди да се стигне дотук?
Това е въпрос на политически избор. Трябва да вземем предвид последствията, които могат да имат европейските мерки както от политическа гледна точка, така и от гледната точка на други отрасли. Въпросът е: какво искаме да пожертваме за европейската фотоволтаична индустрия? Заслужава ли си наистина започването на търговска война? Искаме ли германските коли или виното да бъдат облагани с тежки мита заради европейските производители на фотоволтаици?
За електрическите батерии действахме различно, защото нашият автомобилен сектор зависи от тях. Ние сме една от водещите страни в производството на автомобили. И все пак можем ясно да видим, че при електрическите коли сблъсъкът с Китай става все по-фронтален.
Не идват ли прекалено късно мерките на френските и европейските власти?
В Holosolis и Carbon (двата завода в процес на изграждане) става въпрос за иновативни решения: ние предлагаме нова верига на стойността, нов продукт, който може да осигури по-голяма мощност за производството на електроенергия. За Systovi и Meyer Burger възниква въпросът дали техните продукти са подходящи за пазара. Дали предоставянето им на субсидии, за да оцелеят изкуствено е нещо добро? Не трябва ли парите да се дават за по-амбициозни проекти?
Разбира се, социалните последици са важни. Но Китай ще продължи да субсидира и ще има огромен производствен капацитет, с който Европа никога няма да може да се мери. Вместо да се опитваме да преборим китайците с базисни слънчеви панели, бихме могли да се съсредоточим върху иновативни технологии и проекти. Това ще ни позволи да бъдем различни.
Трябва ли да залагаме единствено на големи заводи?
Не трябва да има само мегазаводи. Един мегазавод създава цяла една система, индустриална тъкан. Събираме всичко на едно и също място, което позволява значителни икономии и по-голям производствен капацитет. Но това не е всичко.
Това, което е необходимо е да заложим на общоевропейски проекти. Днес Франция дава субсидии, Германия дава субсидии, но няма координация и това е проблем. Затова единственият начин за рационализиране на европейските вериги на създаване на стойност е да се използва форма на взаимно допълване.
Трябва ли да добавим други протекционистки мерки или да увеличим субсидиите?
Ние разполагаме или ще разполагаме с много инструменти за ограничаване на китайската конкуренция (регулации относно субсидиите, задължението на предприятията да предотвратяват социални, екологични и управленски рискове свързани с тяхната дейност, критерии за провеждането на публичните търгове и др.). Прилагането на протекционизъм заради самия протекционизъм като това, което направи Тръмп, не е непременно нито интелигентно, нито полезно.
Инструментите, които са въведени или които ще бъдат въведени на европейско и френско ниво, трябва да направят възможно възстановяването на лоялната конкуренция. Всички тези политики започват да имат ефект. Европейската комисия при мандата на Фон дер Лайен извърши голяма работа от икономическа, правна и законодателна гледна точка. Всеки инструмент очевидно има своите граници. Позицията на европейците обаче коренно се промени за 10-15 години: ние може би не сме агресивни към Китай, но във всеки случай защитаваме повече интересите си.
Що се отнася до субсидиите, те вече са налице (данъчни кредити, общо облекчаване на държавните помощи за зелени технологии и др.), просто трябва да ги разпределяме по-добре. Самата субсидия не е нещо лошо, когато се използва добре. Тук те се използват в полза на конкуренцията: искаме да добавим доза конкуренция към пазари, които са окупирани от Китай, да преодолеем изкривявания на пазара, които са много значителни. Това е оправдано.
