Откакто се завърна на власт преди шест месеца, Доналд Тръмп увеличи митническите си тарифи, повдигайки въпроси относно преследваните цели. Изправени пред непрекъснатите обрати, които изглежда, че ще продължат в следващите месеци или дори години, да се определи търговската стратегия на Тръмп остава трудно. Въпреки това, както за да се подготвят отговорите, които трябва да бъдат дадени, така и за да се предвиди евентуално продължение, е необходимо да се идентифицират елементите, които вероятно ще се запазят, коментира статия на alternatives-economiques.fr.
Вторият мандат на Тръмп несъмнено представлява ускоряване на вече следваната историческа линия и скъсване с определени основни позиции. Но това също така се вписва в приемствеността на развитието на политиката на Съединените щати по отношение на международната търговия и мултилатерализма. Разгледано внимателно, това развитие показва, че връщането назад е малко вероятно.
Фокусирането върху търговските дефицити и конфронтацията с Китай са най-очевидните елементи на тази приемственост. Недоволството на САЩ от съществуващата търговска система и нейните последици не е нещо ново, дори ако Доналд Тръмп го представя по изключително манихейски начин.
Обама преди Тръмп, Байдън между Тръмп I и Тръмп II
Акцентът върху търговските дисбаланси и свързаната с тях ускорена деиндустриализация вече беше широко възприет от Джо Байдън, под лозунга на worker-centered trade policy (търговска политика, ориентирана към работниците), целяща да постави външната политика в служба на индустриалните работници, където те биха били променливата за корекция в предходните десетилетия.
Тези опасения отразяват трайните негативни последици в определени райони от китайския шок през 2000-те години и резонират особено силно в страна, където сега на промишлеността се падат едва 10% от добавената стойност или от работните места.
Фокусирането върху Китай не се появява сега при второто президентство на Доналд Тръмп. Търговският конфликт, започнал през 2018 г. по време на първия му мандат, беше продължен от Джо Байдън, който не само не отмени наложените от предшественика му мита, но и политизира сектора на полупроводниците, като наложи ограничения за износ на американски технологии, включително чрез натиск върху съюзници като Япония и Нидерландия.
Предизвикателствата пред правилата на международната търговска система и пред една система, основана на правила в по-широк смисъл, датират от времето на Барак Обама. Именно при неговото президентство беше инициирана несменяемостта на съдиите в апелативната инстанция на органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация. Тази несменяемост доведе до блокиране на механизма за уреждане на търговски спорове след декември 2019 г.
При Джо Байдън, Законът за намаляване на инфлацията (IRA) съдържаше ясни разпоредби с национално значение, които противоречат на международните търговски правила. Въпреки че мерките, предприети от Доналд Тръмп, са от различен мащаб, принципът за нарушаване на правилата на международната търговия вече беше широко прилаган от неговите предшественици.
Осигуряването на ресурси също е фундаментален елемент в заявяваната от Доналд Тръмп, политика, независимо дали става въпрос за Гренландия, Канада или Украйна. Това е стремеж за присвояване и форма на враждебност специфични за Тръмп, но които са продължение на тенденциите за „френдшоринг“ при Джо Байдън, имащи за цел да привилегироват определени партньори за доставка на стратегически стоки, включително суровини, и водещи до международна фрагментация по геополитически линии.
Подкрепа за обновена многостранна система
Отношението към съюзниците, или невземането в предвид на техните интереси, се виждаше още при Джо Байдън. Приемането на Закона за намаляване на инфлацията пренебрегваше напълно последствията за европейците, не директно, каквато е сега политиката Вашингтон, а защото техните интереси бяха просто игнорирани. По този начин европейците разбраха положението на голям брой страни, които през различни исторически епохи са се намирали под господството на американската суперсила.
Политиките, провеждани от началото на годината от Доналд Тръмп, със сигурност представляват безпрецедентно ускоряване на тези тенденции, но тяхното присъствие по време на президентските мандати на демократите ясно демонстрира промяната във външната политика на САЩ и желанието за оттегляне от съществуващата многостранна търговска система.
Имайки предвид това, пред Европейския съюз възниква въпросът за запазването на тази система и възможните алтернативи. Призивът за връщане към мултилатерализма на базата на Световната търговска организация изглежда от тази гледна точка чисто формален. Необходимо е не само да се признаят нейните недостатъци, особено по отношение на китайската държавнокапиталистическа система, но и неравенствата, които тя е породила, и да се преосмислят коалициите, които биха позволили поддържането на една многостранна система без нейния главен архитект и основател.
Това изисква от ЕС да разглежда себе си като голяма търговска сила и да се запита за приноса си към международните дисбаланси чрез поддържането на огромни търговски излишъци в продължение на повече от десетилетие, както и последиците от тях за сигурността на неговата икономика и за индустриалната структура на по-малките му партньори.
Подкрепата за обновена многостранна система изисква също така и защита на нейните принципи. Европейският съюз е един от малкото участници, способни да окажат съпротива на атаките на САЩ срещу правилата на международното сътрудничество. Не чрез конфронтация, която би могла да доведе до ескалация, а чрез отказ да се одобри отмяната на правилата за международна търговия, както и чрез подкрепа за данъчното облагане на мултинационалните компании и тяхното регулиране.
Това със сигурност ще има цена, но предвид посоката, която Съединените щати поемат, днес не можем да твърдим, че подкрепяме многостранна система, от една страна, и едновременно с това да подписваме споразумения, признаващи митата, наложени от Тръмп в нарушение на всички правила и оттеглянето на американските мултинационални компании от споразумението на ОИСР за данъчно облагане на мултинационалните компании.
