Икономиката на еврозоната зависи силно от естествените екосистеми и услугите, които те предоставят. Те включват чиста вода, защита от наводнения, улавяне на въглерод и здрави почви. Природата обаче е все по-застрашена. Последиците от човешките дейности, като например усвояване на земя, замърсяване, изменение на климата, въвеждане на инвазивни видове и прекомерен риболов, подкопават екосистемите. Това се случва чрез хронична, дългосрочна деградация и остри сътресения, усилени от климатичните екстремуми, изтъкват авторите на анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка.
Изследвания на ЕЦБ показват, че 72% от фирмите в еврозоната са критично зависими от екосистемните услуги. Същите фирми представляват три четвърти от всички корпоративни банкови кредити в региона, което го прави проблем за финансовата стабилност.
Досега тази зависимост от екосистемните услуги се основава на индивидуални зависимости.
ЕЦБ работи с Лабораторията за устойчиви планетни финанси към Оксфордския университет, за да разшири разбирането си отвъд анализите на зависимостите; стремeжът е да се картографират по-точно икономическите и финансовите рискове, които деградацията на екосистемите представлява в различните региони и индустрии.
Заедно е разработена рамката за стойност на природата в риск (NVaR). Това позволява да се хвърли повече светлина върху сложните взаимозависимости на загубата на естествени екосистемни услуги и въздействието, което те оказват върху европейската икономика.
Стойността на природата в риск
Рамката на NVaR обхваща финансовия риск, свързан със загубата на екосистемни услуги на секторно ниво. В основата си NVaR комбинира следните три елемента.
Системен рейтинг на риска, получен чрез специфична за местоположението информация за секторните дейности и състоянието на екосистемните услуги. Той взема предвид опасностите, експозициите и уязвимостите, изчислени с помощта на данни от наблюдение на Земята, данни от модели и данни от проучвания.
Секторна зависимост, отразяваща колко силно всеки сектор разчита на екосистемните услуги.
Връзки във финансовата верига на доставки, които проследяват потока от услуги и стоки през границите.
Резултатите подчертават частта от икономическия продукт на даден сектор, която се губи, когато екосистемната услуга намалее.
Недостигът на повърхностни води е най-значимият риск за икономиката на еврозоната, показват данните. При екстремна суша с 25-годишен период на повторение, близо 15% от икономическия продукт би бил изложен на риск. Това се дължи на недостиг на вода от реки, езера, язовири и горните почвени слоеве и се усилва от продължаващите условия на суша, прекомерното водоизточване и неустойчивото потребление.
Всяко напрежение върху водните ресурси може да има каскадни последици върху множество икономически дейности. Например, сухите почви намаляват селскостопанските добиви; недостигът на вода влияе върху производството, като нарушава операциите и увеличава разходите; а ниските нива на реките намаляват притока на водноелектрическа енергия, ограничават производството на електроенергия и възпрепятстват вътрешното корабоплаване.
Графиката представя дела на секторната икономическа продукция, изложена на риск от недостиг на повърхностни води, за всяка държава от еврозоната в 12 сектора.
Въпреки че Южна Европа изпитва най-силен натиск от недостиг на вода, анализът показва, че страните от Централна и Северна Европа също са изложени на все по-голям риск. От всички сектори селското стопанство е най-изложено, като страда от най-големите пропорционални загуби на продукция. До 30% от селскостопанската продукция е изложена на риск в южноевропейските страни, като рискът намалява по-на север – падайки до около 12% във Финландия. Производството, минното дело, водоснабдителните услуги, строителството, както и услугите за настаняване и хранене също са изправени пред значителни последици; Над 20% от производството им е изложено на риск в Южна Европа и над 10% другаде.
В дългосрочен план последиците от постоянния недостиг на вода могат да се разпространят чрез стоковите пазари, покачвайки цените на водата и храните и допринасяйки за по-широк инфлационен натиск.
Освен прякото си икономическо въздействие, недостигът на вода може също да подкопае финансовата стабилност: той може да увеличи вероятността фирмите да не са в състояние да плащат заемите си. Това от своя страна увеличава експозициите на банките към заеми.
Поради тази причина авторите анализират и заемите на 2500 банки от еврозоната, отпуснати на нефинансови предприятия на секторно ниво. Установено е, че повече от 34% от общата им непогасена номинална сума – което е над 1,3 трилиона евро – понастоящем е отпусната на сектори, изложени на висок риск от недостиг на вода.
В рамките на портфейла на нефинансовите предприятия, производството представлява най-големия дял от рисковите експозиции, следвано от търговията на едро и дребно, недвижимите имоти, строителството и производството на електроенергия.
Недостигът на повърхностни води не е единственият риск, свързан с водата, който е критичен за икономиката на еврозоната. Захранването с подземни води също е подложено на широко разпространен натиск от водочерпене и замърсяване. Естествените, ненарушени заливни низини се свиват, така че е налична по-малко площ за абсорбиране на вода и осигуряване на защита от наводнения.
Ниското качество на водата може да влоши икономическите перспективи, тъй като водите и водните екосистеми на Европа все още са силно засегнати от химикали. Спадът в измереното или възприеманото качество на водата вече е довел до рязко намаляване на посещенията за отдих в засегнатите райони. Това води до икономически загуби, надхвърлящи 100 милиарда евро годишно.
Освен това, влошаването на други екосистемни услуги, като например регулирането на климата, допълнително утежнява тези рискове.
Изследванията са ключови за управлението на климатичните и природните рискове Предварителните констатации, представени в тази публикация, вече подчертават важността на интегрирането на рисковете, свързани с природата, в рамките за оценка на финансовия риск, особено за рисковете, свързани с водата.
В крайна сметка, както показват горните резултати, не само фирмите страдат от влошаването на природата. Високата концентрация на заеми в сектори, силно уязвими от недостига на повърхностни води, също излага банките на значителни потенциални финансови загуби. А това потенциално би могло да предизвика финансова нестабилност.
Пълното разбиране на тези сложни рискове и свързаните с тях несигурности изисква повече изследвания и по-нататъшно разработване на инструменти за анализ на риска.
Жизненоважно е централните банки да работят в тясно сътрудничество с научната общност, защото това може да подобри нашите данни, моделиране и оценки на риска. В крайна сметка, рисковете, свързани с природата, не са просто екологични проблеми; те са системни икономически рискове, които изискват интегриран и информиран отговор.
