Европейският банков съюз (ЕБС) (чл.чл. 114 и 127 от Договора за функциониране на Европейския съюз от 2012 г.) беше създаден в отговор на финансовата криза от 2008 г. За да отговорят на проблемите с ликвидността на банките и на рисковите им дейности (несъбираеми кредити, необезпечени вземания и т.н), страните-членки решиха да прехвърлят на Европейската централна банка (ЕЦБ) контрола върху най-големите си национални банки. Това решение беше одобрено през декември 2012 г. Всички страни от еврозоната участват в ЕБС.
По условията на договора от 2012 г. контролът на ЕЦБ се простира върху банките, които имат активи за повече от 30 млрд. евро или предсталяват повече от 20% от БВП на страната си. Т.е. това са 200 банкови институции, на които се падат 75% от европейските активи. Всички тези банки се подчиняват на едни и същи правила.
Националните надзорни органи продължават да осъщетвяват надзора над другите банки, но под общия контрол на ЕЦБ.
За какво служи Европейският банков съюз?
ЕБС е система за надзор над най-големите банкови институции в Европейския съюз. Този надзор се извършва от ЕЦБ. Главната цел на ЕБС е да гарантира банковата стабилност чрез превенция и управление на евентуални банкови кризи като тази през 2008-2012 г.
ЕБС включва в себе си два основни елемента: Единен надзорен механизъм и Единен механизъм за преструктуриране. Те функционират благодарение на сътрудничеството между ЕЦБ и банковите надзорни органи в страните-членки на съюза.
Единен надзорен механизъм (ЕНМ)
ЕНМ е механизъм за надзор над големите банки от еврозоната. Той е изграден на основата на обща за всички европейски банкови институции единна нормативна уредба, която представлява съвкупност от юридически и административни правила. Основното е изискванията за капиталова адекватност в банковия сектор. Тези правила позволяват регламентирането, контролирането и управлението на финансовия сектор във всички страни-членки на Европейския съюз. Това позволи създаването на единна и независима система за контрол, за да се гарантира равното и еднакво прилагане на надзорните правила в целия Европейски съюз.
ЕНМ се ръководи от ЕЦБ и националните надзорни органи на страните участнички. Основните цели се изразяват в предпазването на стабилността на европейската банкова система, укрепването на интеграцията и финансовата стабилност и гарантирането на еднаквото прилагане на банковия надзор.
Единен механизъм за преструктуриране (ЕМП)
ЕМП е система за ефективно и ефикасно преструктуриране на нежизнеспособни кредитни институции. В случай, че някоя банка фалира, въпреки по-строгия надзор, ЕМП гарантира, че тя ще бъде преструктурирана, без да бъдат използвани държавните бюджети. За целта е създаден Единен съвет за преструктуриране, който трябва да вземе решение за процедурата по оздравяване на банката.
Ако вноските на акционерите и кредиторите на банките все пак се окажат недостатъчни, в рамките на Единния механизъм за преструктуриране е предвидено и друго средство за финансиране на подобни случаи – Единен фонд за преструктуриране. Средствата в него ще бъдат набирани от вноски на банките, част от Единния надзорен механизъм.
Сред приоритетите на ЕБС фигурира и създаването на трети елемент – Европейска система за гарантиране на депозитите. Този елемент трябва да укрепи доверието на вложителите, като им гарантира депозитите в случай на фалит на банка, в която имат открити една или няколко сметки. Съветът и Европейският парламент ще продължат да работят за създаването на тази система, която трябва да се превърне в третия стълб на ЕБС.
Анализ на Capital.fr, превод Георги Саулов
