„Европа изостава. Докладът на Марио Драги подчертава разликата в производителността, която до голяма степен се дължи на технологичния сектор. Технологичните играчи в Европа и Съединените щати вярват, че пропастта се е появила за първи път по време на цифровата революция, започнала в средата на 90-те години.“
Това коментира президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард в интервю за френското издание Le Monde, разпространено от пресцентъра на ЕЦБ.
По думите на Лагард въпросът сега е дали тласъкът, който Съединените щати са получили от средата на 90-те години, ще продължи с изкуствения интелект, натрупването на центрове за данни и експлоатацията на тези данни. „В Европа трябва да запретнем ръкави и да положим усилия да запазим тези компании, които започват тук и след това се развиват другаде. Трябва да се опитаме да ги накараме да останат“, изтъква тя.
Според Лагард Европа изостава по няколко причини. Енергийният компонент е ключов, особено по отношение на центровете за данни. Работната ръка също е важна, като мобилността е много по-голяма в Съединените щати. И регулирането също е решаващ въпрос, подчертава тя и обяснява, че Съединените щати развиват ИИ много бързо и вече имат редица основни играчи. „Междувременно в Европа не само липсват такива големи играчи, но и тя се превърна в пионер в регулирането на ИИ. Това кара играчите в този сектор да кажат „Добре, нека направим това другаде. Ще бъде по-лесно и ще имаме по-малко пречки и по-малко ограничения”, посочва още президентът ан ЕЦБ.
Сред важните фактори е и частното финансиране. В Съединените щати има планове за пенсионни фондове и други финансови инструменти, които правят възможно насочването на спестяванията и насочването на спестяващите (служители или пенсионери), което се интересуват от бъдещето на икономиката или развитието на фондовия пазар. Според Лагард в много европейски страни тези планове все още са далеч от тези механизми, особено дяловото участие и споделянето на печалбата на компанията. Оттук и необходимостта от развитие на съюз на капиталовите пазари.
Тя е категорична, че докладите на Лета и Драги са сигнал за събуждане за европейците, предупреждение. Оценката е тежка, но справедлива и дава конкретни препоръки. Това предполага, че всички европейци трябва да се подготвят и да са готови да се откажат от част от суверенитета, за да „комбинират най-доброто“, изтъква Лагард, уточнявайки, че перифразира думи на Пол Валери.
„Ще трябва ли Европа да претърпи нова криза, за да осъществи реформи? Винаги по време на криза успяваме да накараме нещата да се случат. Това може би е причината Марио Драги да говори за „агония“, това е начин да се каже „кризата е тук, сега, направете нещо!“, предупреждава Лагард.
Тя е убедена, че няма условия за очакване на рецесия в Европа през настоящата 2024 г., както и следващите две години. Според Лагард, предвид слабото търсене, растежът ще бъде стимулиран от износа и вътрешното търсене, което се очаква да се повиши, тъй като с нарастване на заплатите и спад на инфлацията, разполагаемият доход се увеличава. За момента това облагодетелства повече спестяванията, отколкото потреблението. Но ние сме убедени и икономическата история ни показва, че този допълнителен разполагаем доход в крайна сметка ще се насочи към потреблението, коментира Кристин Лагард.
По отношение на амбициите на страните от БРИКС да се намери друга резервна валута, която да замени долара, Лагард посочва, че Китай се готви за това, но все още не е готов. „Няма да видя как юанът заема мястото на долара през живота ми“, посочва президентът на ЕЦБ.
