Твърдените рискове от въвеждането на еврото не се доказват от данните и фактите, с които разполагаме. Това изтъква подуправителят на БНБ, ръководител на управление „Банково“ Нина Стоянова, в изказване пред Българско училище за политика “Димитър Паница”, цитирано от пресцентъра на БНБ. Стоянова коментира някои от най-разпространените „опорки“ срещу еврото:
– Повишаване на инфлацията. Данните на Евростат за някои от последно присъединилите се страни към еврозоната показват пренебрежимо малки инфлационни разлики за годината на приемане на еврото от порядъка на 0.3 – 0.7 % за Естония и Латвия, докато в Литва се наблюдава дори дефлация при сравнение на хармонизирания индекс на потребителските цени за годината на приемане на еврото спрямо средногодишната стойност за предходните 12 месеца. Тази тенденция се потвърждава и от опита на Хърватия, която се присъедини към еврозоната от началото на 2023 г. За първите 5 месеца от приемането на еврото, месечната инфлация в Хърватия показва трайно намаление – от 12.7% за декември 2022 г. до 8.3% за май тази година;
– Загуба на паричен суверенитет. Всъщност, след въвеждане на валутния борд през 1997 г. и обвързването курса на българския лев първо към германската марка, а по-късно към еврото, БНБ не изпълнява операции по парична политика, характерни за централните банки. При въвеждане на еврото, БНБ ще участва във вземането на решения, свързани с паричната политика на еврозоната, от която ще бъдем част, а няма да приема само пасивно последиците от тях. Това е необходимият и разумен изход от валутния борд. Присъединяването към еврозоната ще ни даде участие в споделения суверенитет на централните банки, чиято валута е еврото;
– Други държави членки на ЕС все още не са въвели еврото. Причините за това не са еднородни. Част от държавите не изпълняват икономическите критерии за въвеждането на еврото, а в други влияние оказват евроскептичните настроения на политическите партии. Съществената разлика между България и останалите държави членки, които все още не са въвели еврото, е, че Българската народна банка не разполага със стандартните инструменти за парична политика поради режима на валутен борд, докато централните банки на оставалите държави извън еврозоната провеждат собствена парична политика, която приемат, че е по-добре таргетирана към спецификите на техните икономики и бизнес цикъл. Успехът на еврото като единна европейска валута води до възобновяване на дискусията на тази тема. Така например, през март 2023 г. румънският министър на финансите обяви, че правителството ще се стреми да въведе еврото до 2026 г., вместо до 2029 г., какъвто е бил планът по-рано. В изказване на председателя на Фискалния съвет на Унгария от май 2023 г. е разгледана възможността за въвеждане на еврото в Унгария през 2027 г. на фона на високата инфлация в страната и обезценяването на националната валута. Проведено през ноември 2022 г. допитване показва, че бизнес лидерите в Швеция подкрепят въвеждането на еврото.
Стоянова подчертава, че приемането на еврото като национална валута представлява изход от режима на валутен борд, въведен в страната ни преди повече от 25 години – през 1997 г. като последица от финансовата и банкова криза тогава. Днес България е останала единствената държава членка на ЕС с режим на валутен борд. Този режим сериозно ограничава правомощията, които централните банки традиционно имат, свързани с провеждане на операции по паричната политика. Българската народна банка не разполага с такива правомощия, а доколкото стойността на българския лев е обвързана с тази на еврото чрез фиксиран валутен курс, ефектите от паричната политика, осъществявана от ЕЦБ, се пренасят в нашата икономика, но без да имаме възможност да участваме при вземането на решения.
Относно предимстават за бизнеса, подуправитилят на БНБ посочва, че като член на еврозоната компаниите ни ще имат възможност за по-лесна, евтина и безрискова търговия в общото европейско икономическо пространство. Въвеждането на еврото елиминира разходите за превалутиране и намалява транзакционните разходи за преводи в чужда валута, което подобрява условията за международна търговия и бизнес. През 2022 г. 43.9% от износа на българските предприятия е насочен към еврозоната, а 36.5% от вноса е от търговски партньори от еврозоната. Това е важно и за туризма, доколкото през 2022 г. сме получили постъпления от пътувания в размер на 6.3 млрд. лева, от които 3.1 млрд. лева или почти половината са от граждани на ЕС.
Нина Стоянова изброява и основните критерии, на които трябва да отговаря страна, кандидат за членство в еврозоната:
- Ценова стабилност, като средногодишният темп на инфлация за последните 12 месеца да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта този в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;
- Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;
- Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;
- Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от 1 година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;
