През първото тримесечие на 2023 г. сезонно коригираният БВП намалява с 0,1% в еврозоната и се увеличава с 0,1% в ЕС спрямо предходното тримесечие, сочат данни на Евростат. Това е второ поредно тримесечие със спад на БВП в еврозоната, като през последните три месеца на 2022 година намаляването е с 0,1% спрямо предходното тримесечие. При така представените данни може да се счита, че еврозоната е в техническа рецесия.
На годишна база БВП нараства с 1,0% както в еврозоната, така и в ЕС през първото тримесечие на 2023 г., след +1,8% в еврозоната и +1,7% в ЕС през предишното тримесечие.
Рязкото преразглеждане на цифрите надолу до голяма степен се обяснява с неотдавнашното понижаване на резултатите на Германия. Първата европейска икономика обяви в края на май, че е навлязла в рецесия, предизвикана най-вече от затрудненията на нейната промишленост. Още в средата на май Евростат понижи прогнозите си за БВП за първото тримесечие, спрямо първоначално обявения ръст от +0,3%.
Последните данни влошават перспективите за годината като цяло. В средата на май Европейската комисия прогнозира растеж от 1,1% през 2023 г. в 20-те страни, споделящи единната валута. Тази цифра сега изглежда „оптимистична“, казва Шарлот дьо Монпелие, икономист в банка ING и предвижда ръст от само 0,5% за цялата година. „От пролетта всички данни са лоши“, подчертава тя, позовавайки се най-вече индустриалното производство на Германия и новите поръчки.
„Фаза на стагнация“
Според нея „европейската икономика е във фаза на стагнация и е имала трудности да преживее зимата заради енергийния шок“. Въпреки че цените на газта и петрола спаднаха през последните месеци, скокът на цените през миналата година оказа значително влияние върху доверието на домакинствата, които намаляват потреблението си. Инфлацията, въпреки известен спад, остава висока – 6,1% през май, а увеличаването на цените сега засяга хранителните продукти, промишлените стоки и услугите.
Европейската икономика също е засегната от повишаването на лихвените проценти от Европейската централна банка (ЕЦБ), което намалява търсенето на кредити и забавя инвестициите, особено в недвижими имоти, което води до спад на активността в строителството. Забавянето, наблюдавано в Съединените щати, и по-слабото от очакваното възстановяване в Китай също оказват натиск върху износа.
През първото тримесечие на 2023 г. крайните потребителски разходи на домакинствата са намалели с 0,3% както в еврозоната, така и в ЕС (след -1,0% в еврозоната и -0,9% в ЕС през предходното тримесечие). Правителствените разходи за крайно потребление са намалели с 1,6% в еврозоната и с 0,9% в ЕС (след +0,8% в еврозоната и +0,4% в ЕС през предходното тримесечие).
Разходите за крайно потребление на домакинствата са имали отрицателен принос за растежа на БВП както в еврозоната, така и в ЕС (-0,1 процентни пункта за еврозоната и -0,2 пр.п. за ЕС). Приносът на крайните държавни разходи е отрицателен и за двете зони (-0,3 процентни пункта за еврозоната и -0,2 процентни пункта за ЕС).
Въз основа на сезонно коригирани данни обемите на БВП в еврозоната и ЕС са съответно с 2,2% и 2,9% над нивото, регистрирано през четвъртото тримесечие на 2019 г., преди избухването на COVID-19.
Полша (+3,8%) регистрира най-голямо увеличение на БВП в сравнение с предходното тримесечие, следвана от Люксембург (+2,0%) и Португалия (+1,6%). Най-голям спад се наблюдава в Ирландия (-4,6%), Литва (-2,1%) и Холандия (-0,7%). Осем страни от съюза са със спад на БВП, като България е в другата група – с ръст от 0,5%.
