Едва 17% от работодателите не прилагат дистанционната работа в своите предприятия. Въведеното през пролетта на 2020 г. извънредно положение е принудило повече от половината работодатели (55%) да започнат да прилагат работата от разстояние, а 28% са прилагали тази форма и преди това, става ясно от анкета на БСК.
Тя е проведена в партньорство с Българската асоциация за управление на хора (БАУХ), в периода 2 – 25 април 2021 г. и в него са се включили ръководители „Човешки ресурси“ от 180 предприятия в цялата страна и от почти всички сектори на икономиката.
89% от бизнеса пък прилага смесената система – част от служителите работят от вкъщи, а други – в офиса.
С оглед естеството на работата, най-често дистанционната заетост се прилага за административния персонал, ръководители, специалисти продажби и маркетинг, финансово-счетоводни специалисти, ИКТ специалисти и персонал, обслужващ клиенти. Относително редки са случаите за надомна заетост на техници, инженери и приложни специалисти, а за персонала, осигуряващ охрана и сигурност, тази форма на заетост е неприложима.
Основната група трудности, с които се сблъскват работодатели, въвели „хоум офиса“ е регламентирането на изискванията и правилата за работа от разстояние в допълнителните споразумения със служителите и обезпечаването на работните места у дома с необходимата техника.
На следващо място като проблеми се очертават: невъзможността за ефективно наблюдение и отчитане на работата; затрудненията в комуникацията и обратната връзка; нарастващият стрес и напрежение в работата; оценката на риска и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Сред третата група проблеми са осигуряването на софтуер за управление и контрол; проблеми с трудовата и технологична дисциплина; проблеми с мотивацията.
В около 17% от случаите притеснение у работодателите създават осигуряването на информационна сигурност, както и изострянето на вътрешноекипните и междуекипни конфликти и противоречия.
За 11% от работодателите проблем е разпределението на работата, възлагането и делегирането на задачи, както и забавянето в сроковете за изпълнение.
От друга страна намаляването на режийните разходи (72%) и създаването на гъвкави форми на труд (67%) са най-големите позитиви на дистанционната работа, според участниците в анкетата.
На следващо място се нареждат привличането на млади служители, предпочитащи този тип работа (28%) и нарастването на ефикасността и производителността на труда (22%).
Влошеното екипно взаимодействие е най-големият недостатък на работата от разстояние – така смятат 61% от участниците в анкетата.
28% от анкетираните смятат, че се понижават качеството, продуктивността и ефективността в работата, но според други 50% тъкмо обратното – налице е повишаване на качеството, продуктивността и ефективността.
Половината работодатели възнамеряват да продължат прилагането на дистанционните форми на заетост и след отпадане на извънредните противоепидемични мерки, а други 22% се колебаят. Едва 6% от анкетираните са категорични, че ще се откажат от „хоум офиса“ като начин на организиране на работния процес
50% от анкетираните не смятат, че „хоум офисът“ увеличава обема на работа на служителите, а други 28% са на противоположното мнение. 22% се затрудняват да преценят
Смесването на работата и личния живот, както и влиянието на разсейващи фактори и неустойчива концентрация върху работата са най-честите причини у служителите да се създава усещане, че „хоум офисът“ увеличава обема на тяхната работа (72-78%).
На следващо място са неумението за управление на времето (44%) и липсата на опит и култура за работа в дигитална среда (33%).
Сред причините за усещане за свръхнатовареност са още лошата организация и неумение на преките ръководители да прилагат този тип работа (28%), липсата на информация и своевременна обратна връзка (22%) и липсата на съдействие и помощ в работата (17%).
Най-малък ефект (6%) има чувството на несигурност и засилване на безпокойството за бъдещето.
