В свое становище Фискалният съвет остро критикува удължителния закон (Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г.), приет от парламента поради липса на бюджет за догодина.
Според съвета, чийто председател е бившият финансов министър от първия кабинет на ГЕРБ – Симеон Дянков, приетият закон създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната.
Изтъква се, че по своята правна и икономическа същност този тип законодателен акт следва да бъде временна мярка с ограничен обхват, гарантираща единствено непрекъсваемостта на държавните плащания до приемането на редовен закон.
За разлика от предишни удължителни бюджети, които стриктно спазваха структурата на предходната година, настоящият закон излиза извън тези рамки. Чрез него се прокарват съществени промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочната фискална устойчивост и заобикалят нормалния дебат по бюджетната политика, посочват от съвета.
Припомняме, чрез удължителния закон депутатите приеха да бъдат индексирани заплатите в бюджетния сектор спрямо натпрупаната инфлация, както и да се запази увеличената от 1 януари минимална работна заплата.
Според Фискалния съвет използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови социални политики компрометира принципите на Закона за публичните финанси и превръща временния инструмент в алтернатива на редовния бюджет.
Посочвайки именно индексацията и МРЗ, съветът обръща внимание на следните критични точки:
- Прекомпенсация на доходите: Разходите за персонал за 2025 г. вече бяха индексирани, като ръстът им достигна около 20%, което на практика води до прекомпенсация спрямо реалната ценова динамика.
- Методологически грешки при индексацията: Използването на инфлацията в края на периода (моментна стойност) е некоректно. Правилният подход изисква работа със средногодишна инфлация.
- Референтна база: Макар логиката да сочи към използване на местната потребителска кошница (CPI), в контекста на членството в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP).
- Прогнозен подход: Тъй като инфлацията за 2025 г. вече е отчетена в базата, при нови разчети е редно да се използва прогнозната инфлация за 2026 г., а не повторно прилагане на минали показатели.
Увеличението на заплатите с 10% в публичния сектор генерира допълнителен структурен разход от 840 млн. евро. При използване на по-умерена индексация (около 5%), допълнителният натиск върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или средно 35 млн. евро на месец.
Рисковете при приходната част са сериозни, основно от надценяване на приходите с отклонение между 3,5 и 4,7 млрд. евро.
Предизвикателствата произтичат от:
- Зависимост от свръхоптимистични прогнози за икономически растеж.
- Несигурност при постъпленията от европейски фондове поради административни и политически дефицити.
