Безработицата и фалитите на предприятията вървят нагоре, индустрията и услугите са под натиск… Френският брутен вътрешен продукт (БВП) е на път да претърпи второ поредно тримесечие на спад, предупреждава колумнистът на capital.fr Марк Туати, президент на консултантската фирма ACDEFI…
Тъй като дебатът за бюджета за 2025 г. се възобновява и обещава да бъде поне толкова разгорещен, колкото през миналата есен, Евростат публикува насксоро хармонизирана статистика за публичния дефицит и публичния дълг на страните от еврозоната. И още веднъж те показват катастрофа за френската икономика. Всъщност за трето поредно тримесечие Франция носи печалната палма на най-големия публичен дефицит в Икономическия и паричен съюз на ЕС. Цифрите говорят сами за себе си: след като достигна 5,8% през първото тримесечие на 2024 г., след това 5,7% през следващото тримесечие, съотношението публичен дефицит/БВП на Франция скочи до 6,3% през третото тримесечие на 2024 г., което е най-високото равнище от второто тримесечие на 2021 г. Като се абстрахираме от периода на Ковид, то е най-високо от четвъртото тримесечие на 2010 г. Това показва размера на проблема.
Още по-тъжно е, че задълбочаването на публичния дефицит на Франция се наблюдава на фона на неговото непрекъснато намаляване в еврозоната, достигайки 2,6% от БВП през третото тримесечие на 2024 г., най-ниско ниво от четвъртото тримесечие на 2019 г. Но това не е всичко. Всъщност по-голямата част от страните в Зоната успяха значително да намалят дефицита си или дори да постигнат излишък от няколко тримесечия, и по-специално през третото тримесечие на 2024 г. Да цитираме например Италия и Германия с дефицит от по 2,3% от БВП или Нидерландия с излишък от 0,1%, и особено Гърция и Португалия с излишък от по 2,2%. А какво тогава да кажем за двете страни с най-голям излишък, Ирландия и Кипър, с изключителни нива от 14,5% и 4,9%? Ясно е, че на фона на подобни успехи Франция се превърна в посмешище на еврозоната и загуби всякакво доверие по отношение на сериозността на бюджета си.
Франция е най-слабият ученик в еврозоната що се отнася до публичния дефицит
Публичен дефицит в % от БВП в страните от Еврозоната през третото тримесечие на 2024 г.; Източник: ACDEFI
Още повече, че във връзка с тези неконтролируеми дупки в бюджета Франция „си позволява лукса“ да бъде страната от еврозоната, в която съотношението публичен дълг/БВП се е увеличило най-много от началото на 2020 г., с ръст от 16%, колкото и Финландия, чието съотношение обаче е само 81,5% в сравнение със 113,8% за Франция. Тези показатели запазват третото място на страната в еврозоната, но тя се доближава все повече до първите две – Гърция и Италия със съотношения съответно от 158,2% и 136,3%, но от началото на 2020 г. се наблюдава спад от 25% при първата и ръст от 2,5% при втората.
Движение на съотношението публичен дълг/БВП от първото тримесечие на 2020 г. до третото тримесечие на 2024 г.
„Франция засилва позицията си на страната с най-голям принос за публичния дълг в Еврозоната“ Що се отнася до еврозоната като цяло, съотношението публичен дълг/БВП сега е 88,2%, което е увеличение от 4,6% от времето преди Ковид-19, т.е. почти четири пъти по-малко, отколкото във Франция. Ако превърнем тези цифри в пари, присъдата е още „по-тежка“, тъй като с публичен дълг от 3,303 милиарда евро Франция засилва позицията си на страната с най-голям принос за публичния дълг в Еврозоната с дял от 25%, в сравнение с 22,4% на Италия и 20,2% на Германия. Да припомним, че през 2007 г. този дял беше съответно 20%, 27% и 25%. Освен това е още по-тъжно да се отбележи, че докато всички страни от еврозоната са гласували за бюджети с по-малки дефицити или с излишъци за 2025 г., Франция не успява да приложи надеждни мерки за намаляване на своя публичен дефицит, който, за съжаление, ще остане близо до 6% от БВП през 2025 г.
Увеличаването на дълга на Франция не ѝ позволява да динамизира икономическия си растеж Още по-лошото е, че, тъй като, както вече видяхме, Франция трайно се превърна в най-слабия ученик на еврозоната по отношение на публичния дефицит и увеличаването на публичния дълг, това по никакъв начин не ѝ позволява да динамизира икономическия си растеж. Тъкмо напротив. Освен това, в светлината на индикаторите на мениджърите по покупките (PMI) за януари 2025 г., Франция остава „червеният фенер“ на световната икономика. Въпреки лекото подобрение, френският PMI индекс остава под границата от 50 (т.е. в зоната на рецесия) за шести пореден месец. С изключение на месеците август 2024 г. (поради Олимпийските игри) и април 2024 г., този водещ индикатор за икономическата активност на страната е от 20 месеца в червения сектор.
Френската икономика трябва скоро да изпадне в техническа рецесия В индустрията положението е още по-тежко. Вярно е, че през януари 2025 г. индексът PMI при нея се увеличи до 45,3. Това обаче е 31-вият пореден месец в зоната на рецесия. Още по-разочароващо е, че след леко подобрение през декември 2024 г. PMI индексът на „услугите“ спадна отново през януари 2025 г. от 49,3 до 48,9. С други думи БВП отбеляза ясен спад през четвъртото тримесечие на 2024 г., което е курс надолу за второ поредно тримесечие (това е определението за техническа рецесия). Това потвърждава, че рецесията наистина се е върнала във Франция и че нашата прогноза за растеж от 0,5% за цялата 2025 г. остава „твърде оптимистична“.
Това положение се потвърждава и от индекса на Националния статистически институт на Франция за бизнес климата, който през януари 2025 г. остава в зоната на спад на активността за 16-ти пореден месец. Трябва да се подчертае, че както се наблюдава от края на лятото, Франция остава червеният фенер на световната икономика. Наистина в Австралия, Япония, Великобритания, Германия, еврозоната и разбира се САЩ и Индия, PMI индексите са навсякъде в зоната на растеж, с изключение на нашата „мила Франция“.
Отслабването на френската икономика води до вълна от фалити на предприятия Като логична последица от тази мрачна икономическа картина, статистиката на Френската банка показва пред декември нов взрив на фалитите на предприятията. През последните дванадесет месеци тя е регистрирала 65 764 фалити, което е нов исторически рекорд и 2,9% над предишния връх през април 2015 г. Въпреки че значителна част от тези фалити могат да се обяснят с прекомерно големия брой на микропредприятия създадени с публичната помощ, отпускана по време на периода на коронавируса, по-голямата част от тях се дължи на срива на икономическата активност. Освен това, като се изключат микропредприятията, фалитите са с 12,1% над пика си от септември 2009 г., в разгара на рецесията.
Франция: 65 764 фалита на предприятия през декември 2024 г. на 12-месечна база, с 2,9% над прдишния връх от април 2015 г. Освен това засегнати са всички категории предприятия. Като се започне с малките (10 до 99 служители), чиито фалити за 12 месеца се увеличиха със 136% в сравнение с януари 2020 г. За същия период това увеличение достигна 122,5% за средните предприятия, 124,7% за всички предприятия, без микропредприятията и 140,7% за предприятията с междинни размери и за големите компании.
Безработицата ще нараства във Франция, като ще се отрази малко повече върху растежа И накрая, ако разглеждаме по отрасли, отново е най-засегнато е стоителството с 14 743 фалити за 12 месеца, ръст от 36% от януари 2020 г. Секторът на търговията не е много по-назад с 13 790 фалити, което е увеличение от 26,8% от януари 2020 г. За този период най-силно са засегнати дейностите в недвижимите имоти (+62,9%), финансовите и застрахователни услуги (+61.2%) и сектора на информацията и комуникациите (+55.8%). Тези катастрофални цифри за съжаление потвърждават, че безработицата ще се увеличи значително през следващите месеци във Франция. Желая кураж на всички!
