Инвеститорите в облигации вероятно ще спестят на Франция ужасната финансова „буря“, за която предупреди премиерът Мишел Барние, но последиците от политическата криза ще навредят на бизнеса, потребителите и данъкоплатците, отбелязва Ройтерс.
Правителството на Барние изглежда почти сигурно ще падне още днес, тъй като крайнодясното Национално обединение на Марин Льо Пен планира да го свали след спор относно неговия бюджет от 60 милиарда евро за затягане на коланите, насочен към ограничаване на бюджетния дефицит, удвоен от Лимитът на Европейския съюз.
Пазарните движения са значителни. Втората по големина икономика в еврозоната изплати за кратко по-висока доходност по своите държавни облигации в понеделник, отколкото спасената преди години Гърция.
Подновени са разговорите за завръщане на наблюдателите на облигациите, които изискват по-висока възвръщаемост от правителства, възприемани като фискално безразсъдни.
И все пак големите инвеститори виждат последното сътресение като следващия епизод от дълги сметки, а не като бюджетен пазарен срив от вида, през който Великобритания премина през 2022 г.
„Това е бавно разгаряща се криза, която ще доведе до продължаващо разширяване на спредовете и продължаващо влошаване на суверенната кредитоспособност“, коментира ръководителят на отдела за дългови инструменти с фиксиран доход и FX Кристиан Копф, цитиран от Ройтерс.
Сигнализирайки, че първо френските пазари са готови за повече проблеми, инвеститорите очакват спредът да се повиши до около 100 базисни пункта, ако правителството на Барние рухне, което означава край на плановете му за затягане на коланите. Това би означавало, че все повече инвеститорите класират Франция наравно с Италия.
Без мерките на Барние Министерството на финансите на Франция изчислява, че бюджетният дефицит може да достигне 7% от БВП през следващата година вместо целевите 5%.
Но дали това изисква незабавно преосмисляне на устойчивостта на дълга на страната е друг въпрос, изтъква агенцията.
Френските разходи по заеми са спаднали въпреки повишената несигурност през последните две седмици, подпомогнати от очакванията на Европейската централна банка за намаляване на лихвените проценти. 10-годишната доходност е намаляла с над 20 базисни точки, откакто президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори през юни.
В петък рейтинговата агенция Standard & Poor’s остави своя рейтинг AA- за Франция непроменен.
Европейските партньори на Франция също виждат ограничен потенциал за разпространение на напрежението, са посочили официални лица пред Ройтерс. Рисковата премия на Италия се задържа стабилна през последните две седмици, докато тази на Франция се повиши – далеч от нивата преди десетилетие, когато пазарната тревога се разпространи в силно задлъжнелите държави на блока.
И докато Инструментът за защита на трансмисията на ЕЦБ за закупуване на облигации от държави, чийто дълг е подложен на натиск не по тяхна вина, увеличи доверието на пазара на облигации, банката не се очаква да се намеси скоро. „Страната трябва да е предприела всички необходими мерки за дефицита, за да може това да бъде приложено“, посочва управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас, изключвайки засега интервенция.
Дори ако проблемите на пазара изглеждат овладяна засега, колапсът на правителството ще намали шансовете за всякакъв тласък за справяне с належащите фискални проблеми на Франция.
„Обществото във Франция не иска да приеме, че ще има съкращения на социалните осигуровки и по-дълга възраст за пенсиониране. Поради това наистина вероятно ще бъде трудно да се промени посоката на движение“, казва главният инвестиционен директор на BlueBay Asset Management Марк Даудинг.
Политическата несигурност остави бизнеса в режим на съкращения без яснота относно данъчната и по-широката икономическа политика. Това може да натежи върху данъчните приходи, чиято неочаквана слабост е една от основните причини дефицитът на Франция да надмине очакванията тази година.
„Основният канал за въздействие е посредством компаниите чрез инвестиции и наемане на работа“, коментира пред Ройтерс старши икономистът на Oxford Economics Лео Баринку. Тъй като бизнес проучванията показват, че намеренията за наемане са най-слаби от 2021 г. насам, крехкият пазар на труда може да навреди на потребителските разходи, които икономистите очакваха да се възползват от печалбите на покупателната способност от по-ниската инфлация.
Политическата криза обаче означава, че сега съществува риск потребителите – традиционно двигател на френския растеж – да продължат да вкарват допълнителни доходи в спестявания. Дори преди кризата тази седмица потребителското доверие беше на най-ниското си ниво, откакто Макрон свика изборите. Акциите на френските банки, основен източник на финансиране за корпорациите, също са силно засегнати.
Политическата нестабилност оставя Франция не особено защитена, точно когато и без това бавната икономика на Европа е изправена пред възможна търговска война със Съединените щати и забавяне на китайския растеж.
