Във Франция няколкостотин работници без документи започнаха стачка. Около тридесет стачни поста, поставени в целия район Ил дьо Франс (най-гъсто населения, който включва столицата Париж и предградията ѝ), парализират общинските фирми за поддръжка, агенциите по чистотата, охранителните фирми и агенциите за временна заетост. В резултат на стачката вече около две трети от 650-те стачкуващи получиха обещание, че ще бъдат наети от работодателя си, което представлява първа стъпка към тяхното легализиране. Софи Бине, генерален секретар на Общата конфедерация на труда (CGT), обяснява пред RFI* защо нейният синдикат реши да подкрепи и координира това стачно движение…
Защо насърчавате и координирате това колективно стачно движение?
Тази стачка има за цел да покаже, че законът е напълно недостатъчен. Днес узаконяването на работниците без документи зависи изцяло от добрата воля на работодателите. Защо 600 работници бяха принудени да стачкуват? Защото работодателите им отказват да им предоставят административните документи, необходими им, за да се легализират. Това са работници, чието бъдеще е несигурно и са оставени изцяло на милостта на работодателя, който може да прави каквото си иска по отношение на извънреден труд, на условия на труд и т.н. Следователно законът трябва да се промени и автоматично да позволява легализиране само въз основа на представяне на едно просто доказателство за работа.
Законът трябва да се промени и по отношение на положението на временните работници. За да легализира статута си, работник на постоянен договор трябва да докаже, че е работил три години, а на временен договор – пет години. Така че, това означава, че човек на временен трудов договор и без документи, в продължение на пет години може да бъде безогледно експлоатиран и оставен на милостта на работодателя си. Наблюдава се стремеж на фирмите да прехвърлят работниците си на временен трудов договор, за да имат по-малко задължения. Следователно правата и задълженията трябва да са еднакви за хората наети на постоянен и на временен трудов договор.
Именно, когато открием работници без документи на строителни обекти например, често ръководителят на обекта се оправдава с фирми посредници за набиране на работна ръка, които самите те често използват временни работници…
Това, което наблюдаваме е, че колкото са подизпълнителите, толкова повече злоупотреби има. Колкото повече са подизпълнителите, толкова повече са злополуките на работното място. Колкото повече са подизпълнителите, толкова по-висока е смъртността. Колкото повече са подизпълнителите, толкова повече са работниците без документи. Използването на подизпълнители е начин за избягване на отговорност. И това е начин ръководителите на обектите да кажат „А, не сме ние, подизпълнителите са“. Така че, когато има цели вериги от подизпълнители, това вече е тревожен сигнал. CGT призовава подизпълнителите да бъдат ограничени до един по веригата. Не трябва да се допуска наличието на цели вериги от подизпълнители, особено при възлагаето на обществените поръчки.
Вече близо година CGT подготвя тази стачка със засегнатите работници. Вие визирате основно бъдещия закон за имиграцията, чието обсъждане в Националната асамблея скоро предстои?
Да разбира се. Целта на тази стачка очевидно е стачкуващите работници да получат легализация, но освен това и да се преборим за нови колективни права, така че да не бъдем принудени повече да организираме такива големи стачки. Трябва да се сложи край на лицемерието: Франция функционира благодарение на имигрантския труд, особено в някои сектори. В Ил дьо Франс 22% от работниците са имигранти. В някои сектори дори те са мнозинство: 60% от домашните помощници, 60% от строителните работници, подобни са цифрите в ресторантьорството, сред детегледачките и т.н. Така че можем ясно да видим, че цели отрасли, които са от съществено значение за нашата икономика, работят само благодарение на всички тези работници, които идват във Франция.
Смятате ли, че политическият климат в момента е подходящ за такава дискусия?
Политическият климат във Франция е изключително обезпокоителен, като в най-гледаното телевизионно време се правят расистки изказвания, които са много далеч от реалната ситуация. Това е пълно лицемерие. Днешна Франция не може да функционира без тези хиляди работници без документи, които ние се стремим непрекъснато да дискредитираме. Говорим за тяхното легализиране като за милостиня, която им подхвърляме, а всъщност това е тяхно право! И това е право, от което имат нужда всички хора на наемния труд в страната. Крайната несигурност в положението на работниците без документи е инструмент за социален дъмпинг срещу всички останали наемни работници. Това са работници, които не могат да накарат работодателите да зачитат правата им, което означава, че цели сектори не са обхванати от трудовото законодателство като полагат неплатен извънреден труд, работят при скандални условия на труд, трудът им е тежък и мъчителен и т.н. Това дърпа надолу правата на всички наемни работници.
Ето защо сегашният отвратителен дебат, който се състои в настройване на работниците един срещу друг въз основа на тяхната националност, е скандален и напълно откъснат от реалността. Интересът на всички е статутът на работниците без документи да бъде легализиран от момента, от който започнат работа, за да се попречи на работодателите да нарушават правата им и да правят социален дъмпинг.
Когато вникнем по-внимателно, виждаме, че в социалните движения участват преди всичко работници-имигранти и много малко работнички-имигрантки. Как си обяснявате, че жените без документи не са толкова видими?
Много по-трудно е да се организират стачки на жените, защото те не работят в същите сектори като мъжете. Те са в изключително изолирани сектори: домашни помощнички, детегледачки и т.н. Така че те са много, много изолирани. Това, което ни позволява да организираме големи стачки, е, че тези работници работят на места, където CGT и синдикатите имат силно присъствие, докато домашните помощнички или детегледачките са изправени съвсем сами срещу своя работодател. Затова е още по-трудно да се изработи колективна стратегия. Това прави сегашното положение напълно неудовлетворително.
Освен това жените често работят на непълно работно време и законодателството е още по-рестриктивно. За да имате право да легализирате статута си чрез работа, трябва да можете да докажете, че сте работили три години, когато сте на постоянен договор, или пет години, когато сте на временен договор, но при работниците на непълно работно време всеки случай се гледа сам за себе си. Така че жените, които често работят на непълен работен ден с огромни прекъсвания между работните часове, не винаги имат 35 признати часа на седмица и следователно за тях е още по-трудно да докажат тези три или пет години работа във Франция.
*Превод Георги Саулов
