Крахът на последното френско правителство оставя втората по големина икономика в еврозоната да затъва все по-дълбоко в блатото на слабия растеж, високи лихви по заеми и дълговото бреме, което се превръща в едно от най-тежките в Европа, коментира Ройтерс в репортаж по повод свалянето на поредния френски кабинет.
Отхвърлянето на правителството на премиера Франсоа Байру с вот на недоверие смаза всяка надежда за постигане на сериозен напредък през следващата година по отношение на бюджетния дефицит на Франция – най-големият в еврозоната.
Опозиционните партии свалиха ветерана центрист заради плановете му за свиване на бюджета от 44 милиарда евро, стремеж, който се очаква вече да бъде силно смекчен от който и да е избраник на президента Макрон за следващ премиер.
„Няма положителен сценарий, няма изход, няма правдоподобен сценарий, при който да се стигне до същото ниво на фискална консолидация“, изтъква Фредерик Дюкрозе, ръководител на макроикономическите изследвания в Pictet Wealth Management, цитиран от Ройтерс.
Министърът на финансите Ерик Ломбард признава, че следващото правителство, което трябва да изготви бюджет за 2026 г. до 7 октомври, ще бъде по-малко амбициозно от Байру, дългогодишен „ястреб“ на дълга. Наследникът на Байру вероятно ще разчита повече на данъците, отколкото на съкращенията на разходите, за да намали бюджетния дефицит, като социалистите – от чиито редици може да дойде следващият министър-председател – призовават за увеличение на данъците с 15 милиарда евро за свръхбогатите.
Финансовите пазари обаче може да не одобрят увеличенията на данъците, особено по-широките мерки, опасявайки се, че те могат да задушат растежа – което вече е проблем във Великобритания.
Френските държавни облигации и акции реагираха скромно във вторник на колапса на правителството, който беше очакван.
Макрон в момента не сигнализира за планове за свикване на предсрочни парламентарни избори, а анкетите показват, че това не би дало непременно мнозинство на която и да е партия и би преодоляло безизходицата. С хаоса във френската политика и безцелните ѝ публични финанси, домакинствата и бизнесът вече се колебаят да харчат или инвестират.
„Клиентите на дребно са като компаниите. Колкото по-добра е видимостта, толкова повече можете да инвестирате и да харчите пари за бъдещето“, посочва пред Ройтерс главният директор по растежа на автомобилния производител Renault Фабрис Камболив.
Бавният растеж е особено проблематичен за страна с висок дълг като Франция, защото тя не може просто да разчита на растеж, за да се измъкне от дълговото си бреме, което достигна 3,3 трилиона евро през юни или 114% от БВП. Това е по-ниско от 153% на Гърция или 138% на Италия. Но за разлика от Франция, и двете страни имат значителни бюджетни излишъци, преди да се вземат предвид лихвените плащания, които по френския дълг се очаква да достигнат над 100 милиарда евро до 2029 г. – в сравнение с 59 милиарда през 2024 г. – превръщайки се в най-големия бюджетен разход, ако растежът се забави или намаляването на дефицита бъде смекчено, предупреди по-рано тази година одитната служба на Сметната палата.
Междувременно плановете на Германия да инвестира милиарди евро в най-голямата икономика в Европа след години на сдържаност също оставят Франция в недобра светлина.
„Ситуацията се подобрява навсякъде, с изключение на Франция, която се превърна в нещо като грозно пате“, казва икономистът от Oxford Economics Лео Баренку. С постоянно бавен растеж и огромен дълг, Италия дълго време беше проблемното дете на Европа за финансовите пазари, но „сега Франция очевидно се превръща в тази страна“, добавя той.
Френският пазар на облигации, най-големият в еврозоната, някога се смяташе за една от основните безопасни алтернативи за инвеститорите, които гледат отвъд Германия. Но след като предсрочните законодателни избори доведоха до труден парламент миналата година, Франция плаща по-висока рискова премия по дълга си.
Франция, която е изправена пред решение за кредитния рейтинг от Fitch в петък, сега плаща повече за дългосрочен дълг от Гърция и Испания, страни в центъра на дълговата криза на блока от 2011 г. Нейната референтна 10-годишна цена на заемите е на прага да се покачи над тази на Италия във вторник. Прип положение, че в началото на 2024 г. италианските 10-годишни разходи по заеми бяха с повече от цял процентен пункт по-високи от тези на Франция.
Икономистът Матийо План от мозъчния тръст OFCE заявява пред Ройтерс, че най-големият риск е, че Франция ще трябва трайно да плаща висока рискова премия на фона на политическа безизходица.
