Споразуменията за увеличаване на доставките на газ за Китай, постигнати по време на посещението на президента Владимир Путин в Пекин, не се подкрепят от съществуващите ресурси на „Газпром“, предупреждават експерти от Института по енергетика и финанси, цитирани от изданието The Moscow Times.
Припомня се, че в допълнение към меморандума за новия газопровод „Силата на Сибир-2“, който не включва реален договор и все още не предполага доставки, Путин се е споразумял със Си Дзинпин за увеличаване на износа чрез вече действащия газопровод „Силата на Сибир-1“. От 2031 г. обемът на газ, изпомпван за Китай, трябва да се увеличи от 38 милиарда на 44 милиарда кубически метра годишно. Общо „Газпром“ се е ангажирал да достави 114 милиарда кубически метра допълнителен газ за Китай до 2049 г. Възниква обаче въпросът как може да се осигури такова значително увеличение, посочват от Институтът по енергетика и финанси.
В момента „Силата на Сибир-1“ се осигурява от две находища – Чаяндинско и Ковиктинско, с проектен капацитет от 52 милиарда кубически метра годишно. „В същото време газът от тези находища се използва и за газификация на Иркутска област, Якутия и Далечния изток, включително доставки за строящия се Амурски газопреработвателен завод“, напомнят експертите.
Според техните оценки, за да изпълни договора, „Газпром“ ще трябва да закупи газ от други производители – „Роснефт“, „Сургутнефтегаз“ и INK. „В противен случай собствените газови ресурси на „Газпром“ може да не са достатъчни“, предупреждава IEF. За това обаче „Газпром“ ще трябва да се откаже от статута си на монополен износител на тръбопроводен газ, на който отчаяно се съпротивляваше в миналото.
В момента „Ковикта“ и „Чаянда“ произвеждат съвместно 42 милиарда кубически метра газ годишно, от които точно 38 милиарда кубически метра остават за износ, изчислява експертът по петрол и газ Михаил Крутихин. Тези находища няма да могат да работят с това темпо 30 години, за да изпълнят новите задължения на „Газпром“, изтъква той.
„Според експерти, работещи там, „Газпром“ провежда хищническо разработване на газоносни хоризонти, като изкуствено увеличава добива на сондажите. Но въпреки нарушенията на технологиите, дебитът на среден сондаж на „Чаянда“ е спаднал от 224 хиляди кубически метра на ден до 200 хиляди. Годишният добив на находището не надвишава 21,3 милиарда кубически метра вместо планираните 25,4 милиарда. Нещата не са по-добри и на „Ковикта“, пише Крутихин.
Искането за увеличаване на покупките на природни ресурси в Русия беше една от ключовите точки в дневния ред на посещението на Путин в Китай, съобщиха по-рано източници на Ройтерс, запознати с подготовката за пътуването. Според тях Москва е обезпокоена от намаляването на търговията с Китай, което е регистрирано тази година за първи път от началото на войната.
През януари-май доставките на петрол от Русия за Китай са намалели с 11% (до 49,11 милиона тона), на нефтопродукти с 28% (до 5,51 милиона тона), на втечнен природен газ (LNG) с 13% (до 3,22 милиона тона), на дървен материал с 10% (до 4,53 милиона тона) и на въглища с 10% (до 38,97 милиона тона). Общият търговски оборот е намалял с 8%, според данни на китайските митници.
Междувременно ТАСС цитира президента Путин, говорил пред пленарната сесия на Източния икономически форум:
„Разполагаме с голямо количество въглища, имаме 900-годишен резерв тук, в Далечния изток. Но за да ги използваме ефективно, тези енергийни ресурси, се нуждаем от съвременни технологии. Това е, върху което трябва да работим преди всичко“.
Според него за по-голяма гъвкавост и устойчивост е необходимо да се разчита на вътрешния пазар. „Ако вътрешният пазар консумира необходимия ни обем, ще можем да го използваме ефективно, тогава просто няма да има трудности с външната пазарна конюнктура, която би оказала такова влияние върху индустрията. Тогава ще можем спокойно да регулираме работата на всички индустрии, включително и на въглищата“, заключава Путин, като думите му може би потвърждават заключенията на Института по енергетика и финанси.
