Икономистът Флоран Вабон анализира за изданието fibee.fr германската икономика, която все още е в процес на оздравяване, въпреки започналото от Берлин осъществяване на мащабния план в размер на 500 милиарда евро за модернизиране на инфраструктурата, превъоръжаване на страната и стимулиране на търсенето…
Ако не възникнат някакви непредвидени обстоятелства, се очаква, след две години на икономически спад, ръстът на БВП в Германия за 2025 г. да бъде между 0% и 0,5%. Германският модел, базиращ се на използването на евтина енергия и износа на продукти с висока добавена стойност, беше разклатен от войната в Украйна, спада на китайската икономика и покачването на лихвените проценти. Преди двигател на икономиката на еврозоната, сега Германия се мъчи да се възстанови. Ще бъде ли достатъчна политическата промяна в началото на годината, за да се промени ситуацията? Какви последици могат да се очакват за еврозоната като цяло?
Избирането през феврури на новия германски канцлер Фридрих Мерц беше последвано от поредица от впечатляващи изявления. Беше представен амбициозен план на стойност 500 милиарда евро (приблизително 11% от германския БВП), посветен на модернизирането на инфраструктурата, с особен акцент върху инвестициите в зеления преход, и обхващащ период от 12 години. Същевременно Германия реши да измени конституцията си, която ограничава военните разходи до 1% от БВП като средсто за недопускане увебичаването на задлъжнялостта. Целта на правителството е постепенно да увеличи дела им от около 2% от БВП през 2024 г. до около 3,5% до 2029 г. Този амбициозен план за превъоръжаване и изграждане на инфраструктурни проекти се съпътства и от програма за постепенно намаляване на корпоративните данъци и увеличение с 14% на минималната работна заплата през следващите две години.
Въпреки че деловият климат се е подобрил, показатели като заетостта и промишленото производство не следват тези темпове. Тази констатация засилва песимизма по отношение на Германия и страховете (основателни) от едно бавно и частично осъществяване на този план. Струва си да припомним в тази връзка, че политическият график не е същият като пазарния, тъй като тези бюджетни мерки едва сега бяха одобрени от германския парламент и Европейската комисия. Трябва и да се припомни, че германската икономика остава изложена на въздействието на развитието на международните икономически отношения, като например митата, наложени от Съединените щати, и свързаната с тях несигурност. И накрая, въпреки тези фактори, се натрупват слаби позитивни сигнали: от документи, получени от Politico, показващи план за снабдяване с оръжие, ориентиран предимно към европейски доставчици, до желанието на някои утвърдени германски компании частично да се преориентират към отбраната и до консорциума от европейски индустриални компании в космическия сектор. Отвъд несигурността около действителното осъществяване на този план, се поставя един още по-важен въпрос за Германия и за еврозоната: размерът на мултипликационния бюджетен ефект, който произтича от него.
Концепцията за бюджетен мултипликационен ефект показва размера на растежа на БВП, генериран от всяко евро публични разходи. Доколкото ни е известно, няма официална единна позиция в научните изследвания относно мултипликационния ефект от разходите за отбрана. Една по-консервативна оценка би го ситуирала около 1 или дори малко по-ниско. Трябва обаче да се вземат предвид няколко фактора. Този мултипликационен ефект в голяма степен зависи от изходната точка на икономиката на въпросната страна или зона, степента ѝ на отвореност към външната търговия, начина на финансиране на тези разходи, въздействието, което ще има върху инвестициите в частния сектор и потреблението и водената в резултат от това парична политика.
Както и в предишните ни анализи по тази тема, все още смятаме, че мултипликационният ефект на германския план ще бъде по-голям от единица, поне първоначално. Но за това е необходимо множество фактори да се комбинират. Първо, очакваме възможността за секторен тласък, свързан с разрастването на вътрешноевропейската отбранителна промишленост. Това явление може да доведе до намаляване на дела определен за внос на оръжия и оръжейни компоненти. Това разсъждение може частично да се разшири и до инфраструктурния компонент на плана, който би трябвало да включва европейските съседи на Германия. Очаква се и повишаване на производителността благодарение на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност (изкуствен интелект, нови производствени процеси, енергийна ефективност и др.). Възможно е също подобна политика в подкрепа на такива мерки да започне да се провежда и от други европейски страни като по тозди начин се даде допълнителен тласък на развитието на сектора. Вероятността за това обаче остава доста малка в момента поради бюджетни и политически пречки. Тя обаче може да бъде повлияна от водещите се мирни преговори за Украйна. Освен това, германският производствен капацитет в момента е недоизползван. С изключение на хранително-вкусовата и тютюневата промишленост, коефициентът на използване на производствения капацитет (като процент от общия капацитет) е 78,2% според октомврийското проучване на Германския институт за икономически изследвания, в сравнение със средно около 85%. Слабото използване на тези производствени мощности може да подпомогне вътрешния компонент и да насърчи инвестициите по време на изпълнението на германския план.
Остава също така да видим каква позиция ще заеме ЕЦБ, особено ако се засили инфлационният натиск в случай на увеличаване на разликата в продукцията (Output gap)*. Засега прогнозираме запазване на статуквото на паричната политика през първата половина на 2026 г., но през втората половина на годината е възможно лекото ѝ затягане, което евентуално ще доведе до увеличаване на цената на кредита, а това ще се отрази негативно на икономиката. Възможно е да възникне и ново напрежения на пазара на труда, освен ако не се увеличи имиграцията или не се повиши процентът на заетост. Умерено и временно отклонение на инфлацията от целта ѝ от 2% би могло да бъде толерирано от ЕЦБ по време на тази фаза на възстановяване.
Разбира се, динамиката на германския план зависи отчасти от политически и „технически“ фактори на национално и провинциално ниво. Стриктното му прилагане не е гарантирано и са възможни разочарования. Например, може да се цитира неотдавнашната критика на група германски икономисти, посочващи, че средствата са били частично насочени за финансиране на текущи бюджетни разходи. Тези мерки обаче не бива да се разглеждат изолирано. Става дума за импулс, който е добре дошъл както за германската икономика, така и за тази на еврозоната, който, ако мултипликационният ефект е такъв, какъвто очакваме, идва в решаващ момент от икономическия цикъл. Намаленията на лихвените проценти, извършвани от ЕЦБ от 2024 г. насам, вероятно все още не са проникнали напълно в икономиката на еврозоната, а увеличаването на покупателната способност в резултат на по-ниската инфлация ще може да осигури благоприятни условия и през 2026 г. Сигнали, по-скоро окуражаващи, идват от най-цикличните сектори (строителство, обработваща промишленост и др.), които са тясно свързани с инфраструктурния компонент на плана.
И накрая, германският план има и символично измерение. Според нас той е пряка последица от доклада Драги, който, трябва да припомним, не получи незабавна подкрепа след публикуването му. Този план маркира квадратчетата „сигурност“ и „декарбонизация“ в доклада. Но това няма да е достатъчно, както се вижда от последните изявления на неговия автор. Нито за Германия, която ще трябва да се справи със силна политическа поляризация на предстоящите избори и необходимостта от провеждане на по-дълбоки структурни реформи, нито за еврозоната, в рамките на която ще трябва да се появят други подобни инициативи, предвид несигурността около бюджетните въпроси.
Както и в края на миналата година, отново очакваме възстановяване на икономическия цикъл на еврозоната през следващата година, в по-голяма степен насочено към частното търсене и съпроводено с по-нататъшно засилване на стратегическата самостоятелност…
*разликата в продукцията се измерва като разликата между наблюдавания растеж на икономиката и нейния теоретичен потенциал за растеж (т.е. когато се използват всички производствени фактори) б.а.
