Публикуваме част от интервюто на Даниел Гризуолд*, дадено за подкаста на изданието Human Progress…
Да започнем с носталгия. Много критици на свободната търговия твърдят, че американските работници и семейства са били по-добре в по-малко глобализираното минало, по-специално през 70-те години. Защо според вас има толкова много носталгия и има ли истина в това?
Знаеш ли, навърших пълнолетие през 70-те години. Не искам да се връщаме там. Единственото по-добро нещо тогава беше музиката. Трудно е да надминеш Led Zeppelin и Eagles. Но по отношение на основните мерки за благосъстоянието на хората, американците са много по-добре днес, отколкото през 70-те години. И глобализацията изигра значителна роля в този прогрес.
Като потребители имаме по-голям избор от продукти. По-добри продукти, по-ниски цени. Глобализацията създаде повече възможности за работа в Съединените щати, които се възползват от силните ни страни в технологиите и услугите. След това има чуждестранни инвестиции. Милиони американци стават всеки ден и отиват да работят за чуждестранни компании тук, в Съединените щати. И това са едни от най-добре платените работни места, създаващи продукти за износ.
Един от важните показатели са реалните заплати. Хората от носталгичната страна казват, че реалните заплати са стагнирали през последните 40 години. Това просто не е вярно.
Някои хора твърдят, че целият ни икономически напредък е дошъл за сметка на бедните. Какво ще кажете за тази критика? Дали повишаването на жизнения стандарт се е натрупало само за малцина?
Е, отново, данните просто не потвърждават това. И отново, ако правилно измервате цените и отчитате държавните трансферни плащания, реалното ниво на бедност в Съединените щати е спаднало.
Важно е да разберете, че бедните хора харчат повече от доходите си за неща от първа необходимост – неща като дрехи, храна, основна енергия и бензин. И ако се върнете към 50-те години на миналия век, типичното американско домакинство харчи повече от една трета от доходите си за храна, дрехи, бензин и основна енергия. До 70-те години на миналия век той все още е повече от една четвърт. До 2000-те години той спадна до 13,5 процента. И отново, глобализацията е част от историята.
Сега, ако американците искат да разширят напредъка, на който се радваме от 70-те години на миналия век, какви политики трябва да следват нашите лидери?
Е, най-доброто, което нашето правителство може да направи, е да либерализира едностранно. Отървете се от онези търговски бариери, които повишават основните разходи за гражданите и индустрията. Едностранната либерализация винаги е първата най-добра политика.
Разкажете ми малко за текущото състояние на споразуменията за свободна търговия.
Америка е подписала споразумения за свободна търговия с двадесет други страни. На практика цялото тихоокеанско крайбрежие на западното полукълбо е обвързано със Съединените щати със споразумения за свободна търговия. Благодарение на тези споразумения почти половината от износа на САЩ сега отива в страни, с които имаме споразумения за свободна търговия. Нашият износ влиза в тези страни практически без мита. 38 процента от вноса на САЩ идва от страни, за които сме се ангажирали да приемаме техния износ при 0 процента мито. Мисля, че това е нещо добро и повечето икономисти биха се съгласили.
Уловката е, че не сме подписвали споразумение за свободна търговия повече от 10 години. Стояхме неподвижни, докато останалият свят продължаваше да се движи напред.
Има външнополитически последици от това да бъдеш встрани. Останалият свят засилва връзките си помежду си, докато ние се измъкваме от тази игра. Губим влияние в Африка и Източна Азия и насърчаваме търговските търкания не само със стратегически съперници като Китай, но и с нашите приятели в Канада, Мексико и Европа. Това е губеща политика, която започва да отменя целия напредък, който постигнахме в следвоенната ера.
Ако Америка се намеси в търговски войни, как можем да очакваме това да се отрази на жизнения стандарт на средния американец?
Масовите мита върху вноса ще повишат разходите за живот на американците. Ако повишим митата върху стомана, дървен материал и други подобни продукти, разходите за американските производители ще се повишат. Те стават по-малко конкурентоспособни на световните пазари и прехвърлят тези разходи върху потребителите.
Освен това са необходими двама, за да се води търговска война. В началото на първата администрация на Тръмп ни казаха, че други страни няма да посмеят да отмъстят. Но го направиха, доста масово. Загубихме много износ за Китай, Европа и други места поради ответни мита. Така нашите износители губят. Търговските войни нямат победители освен няколко избрани индустрии.
Пишете също, че едно от най-важните предимства на споразуменията за свободна търговия е, че те заключват либерализацията на търговията и предотвратяват връщането назад по време на икономически стрес.
Споразуменията за свободна търговия означават, че правителствата се ангажират не само да либерализират, но и да поддържат тази либерализация. Когато се сблъскате с икономически проблеми, винаги има изкушение да посегнете към това змийско масло на протекционизма. През 30-те години на миналия век например имаше катастрофална световна търговска война, която задълбочи и удължи Голямата депресия. Рецесията от 2008/2009 г. можеше да доведе до подобна грешка, но нашата мрежа от търговски споразумения помогна на Съединените щати и основните ни търговски партньори да избегнат усложняването на спада с разрушителна търговска война.
Вече говорихме доста за ефектите от свободната търговия върху бедните в Съединените щати, но какви са ефектите от свободната търговия върху глобалната бедност?
Глобализацията е едно от най-хубавите неща, случвали се някога на бедните по света. Създаде едни от най-добрите работни места в тези общества. Нискотехнологичните фабрики в Азия и Африка, които наричаме „изпотителни цехове“, имат едни от най-добре платените работни места в тези общества, като понякога плащат два до три пъти повече от това, което хората биха спечелили в тяхното село. Това е особено важно за жените в тези общества. Жените могат да си намерят работа в тези фабрики и да получат икономическа независимост. Те могат да напуснат фермата и да започнат да печелят собствени доходи.
Вземете абсолютната бедност, която се определя като живот с по-малко от 2,15 долара на ден, коригирани спрямо инфлацията. Броят на хората, живеещи в абсолютна бедност по света, е намалял с милиард или повече през последните 30 години. Голяма част от този напредък се случи в Китай, който през това време премина към пазарна икономика, но също и в други части на света като Индия и Африка. Това е една от великите истории на нашето време. Глобализацията помогна на стотици милиони хора да се измъкнат от най-лошия вид бедност. Останалите най-лоши джобове на бедност са в страните, които участват най-малко в глобалната икономика.
*Даниел Гризуолд е бивш директор на Центъра за изследване на търговската политика на Cato Institute
