Въпреки скорошната вълна от забавяния и анулиране на проекти, производството на нискоемисионен водород все още се очаква да отбележи стабилен растеж до 2030 г., тъй като зараждащият се сектор продължава да се развива – макар и с по-бавни темпове, отколкото бяха заявените намерения по-рано това десетилети. Това сочи последния доклад по темата на Международната агенция по енергетика (МАЕ), който проследява глобалното световно развитие в целия водороден сектор, като се обръща специално внимание на бързо развиващите се технологии около нискоемисионния водород.
Според доклада, световното търсене на водород се е увеличило до почти 100 милиона тона през 2024 г., което е с 2% повече спрямо 2023 г. и е в съответствие с общия растеж на търсенето на енергия. По-голямата част от това е било задоволено от водород, произведен от изкопаеми горива, без да са въведени мерки за улавяне на свързаните с него емисии. Секторите, които традиционно използват водород, като рафинирането на нефт и промишлеността, остават най-големите потребители.
В световен мащаб производството на водород от изкопаеми горива остава много по-евтино. Разликата се увеличава напоследък поради скорошния спад в цените на природния газ и увеличението на цената на електролизерите поради инфлацията и по-бавното от очакваното внедряване на технологията. Докладът обаче предвижда, че разликата в разходите ще се свие до 2030 г. поради намаляващите разходи за технологии – и в някои региони, силния растеж на възобновяемите енергийни източници и приемането на нови разпоредби.
Усвояването на водород с ниски емисии все още не отговаря на очакванията, поставени от индустрията и правителствата през последните години. Растежът е ограничен от високите разходи, търсенето и регулаторната несигурност, както и от бавното развитие на инфраструктурата. Производствените проекти са изложени на тези насрещни ветрове. Нов анализ на обявените проекти установява, че производството на водород с ниски емисии до 2030 г. вече има потенциал да достигне до 37 милиона тона годишно. Това е по-малко от потенциалните 49 милиона тона годишно, базирани на обявени проекти година по-рано.
Не всички обявени проекти се реализират. В резултат на това, реалният капацитет вероятно ще бъде много по-нисък. Производството на водород с ниски емисии се очаква обаче да претърпи значително увеличение до края на десетилетието в сравнение с днешното си състояние, прогнозира новият доклад на МАЕ. Проектите, които са в експлоатация, в процес на изграждане или са достигнали окончателно инвестиционно решение до 2030 г., се очаква да се увеличат повече от пет пъти от нивата от 2024 г. до над 4 милиона тона годишно. Допълнителни 6 милиона тона годишно също имат силен потенциал да влязат в експлоатация до 2030 г., ако бъдат приложени ефективни политики за осигуряване на търсенето.
„Последните данни показват, че растежът на новите водородни технологии е под натиск поради икономическите препятствия и политическата несигурност, но все още виждаме силни признаци, че тяхното развитие напредва в световен мащаб. За да се подпомогне продължаването на растежа, политиците трябва да поддържат схеми за подкрепа, да използват инструментите, с които разполагат, за да насърчат търсенето, и да ускорят развитието на необходимата инфраструктура“, коментира изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.
Според доклада, Китай е движещата сила днес в разполагането на електролизатори за производство на водород с ниски емисии. Страната е отговорна за 65% от световния капацитет на електролизатори, който е инсталиран или е достигнал до окончателно инвестиционно решение, и е дом на близо 60% от световния капацитет за производство на електролизатори. На други места производителите са подложени на финансов натиск поради нарастващите разходи и по-бавното от очакваното усвояване. Китайските производители обаче също биха могли да се сблъскат с предизвикателства в бъдеще, тъй като съществуващият производствен капацитет от над 20 гигавата годишно е значително над настоящите нива на търсене. Докладът включва и анализ на разходите за инсталиране на китайски електролизатори извън Китай. Той установява, че разходите не са значително по-ниски от инсталирането на такива, произведени от други производители, когато се вземат предвид всички фактори, включително транспортни разходи и тарифи.
Освен това, докладът разглежда подробно какво би било необходимо, за да може корабният сектор да приеме по-широко горива на базата на водород. В него се установява, че ще са необходими по-големи усилия за внедряване на съвместими технологии и за осигуряване на достатъчно оборудване на пристанищата. В много случаи обаче съществуващата инфраструктура за бункериране, използвана за зареждане на кораби, е в близост до нискоемисионно производство на водород, което разкрива ранни възможности. Близо 80 пристанища имат добре развит опит в управлението на химически продукти, което показва силна готовност да обработват и горива на водородна основа.
Тазгодишният „Глобален преглед на водорода“ включва специален фокус върху Югоизточна Азия, която се очертава като значителен и разрастващ се пазар на водород. В него се установява, че въз основа на обявените проекти, производството на водород с ниски емисии в региона може да достигне 430 000 тона годишно до 2030 г., в сравнение с едва 3000 тона годишно днес. Много проекти обаче остават в много ранен етап на развитие – изисквайки по-бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници за намаляване на производствените разходи, целенасочени политики и разширяване на пилотни проекти за изграждане на експертен опит, за да се отговори на този потенциал.
