Майлс Паркър* представя в блога на ЕЦБ проучване на банката, установяващо, че събития като горещите вълни в Европа могат значително да намалят икономическата активност в засегнатите региони и да повишат цените на храните. С глобалното затопляне е вероятно бъдещите горещи вълни да имат по-изразени икономически последици…
С горещото и лепкаво начало на юли във Франкфурт, сънят е труден. Дъщеря ми е малко раздразнителна. Аз също. Това са само дребните лични неудобства, причинени от жегата. И човек може да се изкуши да го поддържа на това ниво, както често правят медиите, със снимки на хора, които се забавляват на плажа или се наслаждават на водни пръски в парка. Но жегата може да има значителни икономически ефекти, които се различават значително в различните региони. Всъщност, жегата убива. Смята се, че лятната гореща вълна през 2003 г. е убила около 70 000 души в Европа. Тази последна гореща вълна уби около 30 души само във Франкфурт.
Освен тези ужасяващи човешки жертви, горещите вълни оказват и значително влияние върху икономиката. Този блог разглежда нови изследвания на ЕЦБ, оценяващи размера на тези ефекти. В тях се установява, че тези събития значително намаляват икономическата активност в засегнатите региони и увеличават цените на храните.
Продължително въздействие върху икономическата активност
Въпросът кога се появяват горещите вълни до голяма степен определя тяхното икономическо въздействие. Горещите вълни, възникващи през пролетта, есента и зимата, могат да стимулират икономическата активност. Строителната активност, растежът на културите и храненето на открито се подкрепят от необичайно топлите температури през тези сезони. За разлика от това, горещите вълни през вече по-топлите лета намаляват икономическата активност, тъй като физическото натоварване на открито става все по-ограничено.
Последни изследвания на ЕЦБ установяват значителен отрицателен ефект от летните горещи вълни върху регионалната активност от около 1%. По-стряскащо е, че намаляването на производството е продължително и дори се засилва, достигайки дъно от 1,5% след две години. Традиционното схващане, че екстремните метеорологични събития причиняват временни смущения, последвани от период на възстановяване, не е добре подкрепено от тези заключения. Всъщност същото изследване установява, че регионалното производство е с 3% по-ниско четири години след суша. И е с 2,8% по-ниско четири години след наводнение.
Ако разгледаме по-отблизо как регионалните икономики реагират на гореща вълна, откриваме доказателства за по-ниско селскостопанско производство, особено в краткосрочен план. Активността в сектора на услугите е по-ниска в средносрочен план. В същото време разкриваме голямо увеличение на инвестициите и капиталовите запаси в средносрочен план, особено в относително по-горещите региони. Необичайно е, че този по-висок капиталов запас не води до по-висока продукция, тъй като производителността на труда спада с до 10 процента в тези региони. Това е в съответствие с големите инвестиции в капитал за адаптация (например климатизация), който е по-малко продуктивен като цяло от други видове капитал. Съществува алтернативна цена: макар адаптацията да помага за предпазване от най-лошите последици от климатичните екстремуми, тя идва с цената на намаляване на инвестициите в нови технологии, които биха могли да подобрят производителността дори в нормални времена.
Оценките са само за изолирани горещи вълни. Изключваме от анализа всеки регион, който през същия период е пострадал от друга гореща вълна, от наводнение или суша. Като се има предвид, че горещите вълни се случват по-често и могат да се случат едновременно със суши и горски пожари, числата тук вероятно подценяват пълното икономическо въздействие на подобни събития – за съжаление.
По-високи цени на храните и по-висока несигурност относно инфлацията
Естествено, централните банки се интересуват от това как горещите вълни влияят на инфлационния натиск в икономиката. Както при производството, ефектът от горещите вълни върху инфлацията се различава в зависимост от сезона. По-топлите зими например са с по-ниски цени на енергията. Изследванията в тази област са сравнително нови, но има силен консенсус, че летните горещи вълни повишават цените на храните. Изследванията на ЕЦБ изчисляват, че екстремните летни горещини през 2022 г. са увеличили цените на храните в Европа с 0,7 процентни пункта. През последните години екстремните метеорологични условия допринесоха за значително увеличение на цените на жизненоважни хранителни продукти като зехтин, какао и кафе.
Въпреки това, не е много сигурно дали има въздействие върху инфлацията като цяло. Това е така, защото климатичните събития не са типични отрицателни шокове в предлагането, които намаляват производството и увеличават цените. Те също така показват елементи на отрицателни шокове в търсенето, които намаляват както производството, така и цените. В някои случаи цените на нехранителните стоки могат да бъдат по-ниски след летните горещи вълни. Повишената несигурност, нестабилността на инфлацията и промените в относителните цени затрудняват централните банки да разграничават временните от постоянните шокове и по този начин представляват предизвикателства пред макроикономическите прогнози.
Перспективи в един затоплящ се свят
Както кога се появяват топлинни вълни е от значение за техните икономически ефекти, така е важно и къде се случват. Тежестта на загубите на производство е много по-голяма в региони, които исторически са били по-горещи. В тези региони по-високата от нормалната топлина е по-вероятно да премине критичните прагове за човешка физическа активност. В тези ситуации е просто твърде горещо за ежедневието – камо ли за работата. А глобалното затопляне означава, че с течение на времето броят на европейските региони в по-засегнатата група ще се увеличи. Полезно правило е, че най-горещите летни температури в Европа са склонни да се покачват с до два пъти спрямо средното за световно увеличение. Целта на Парижкото споразумение за покачване от 1,5°C е в съответствие с 3°C по-горещи летни дни. Затоплянето от приблизително 3°C, прогнозирано съгласно настоящите политики, следователно може да означава до 6°C по-горещи летни дни до края на настоящия век. Като се вземат предвид прогнозите за бъдещия климат, гореща вълна, еквивалентна на тази през 2022 г., би могла да добави до 1,8 процентни пункта към инфлацията на цените на храните до 2060 г.
Така че, накратко, горещите вълни вероятно ще имат много по-силно изразено въздействие върху икономиката и цените в бъдеще, отколкото досега.
Междувременно се насладете на лятото си. Забавлявайте се на плажа! Преди всичко, опитайте се да не мърморите: с продължаващото глобално затопляне 2025 г. ще бъде едно от най-хладните лета в останалата част от живота ви.
*Старши икономист в ЕЦБ с ресори макроикономика и парична икономика
