Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се ускори до 3.5% в края на 2025 г. (спрямо 2.1% в края на 2024 г.), а средногодишната инфлация да възлезе на 3.8% (2.6% през 2024 г.). Всички основни групи стоки и услуги ще допринасят за ускоряването на инфлацията, като най-голям положителен принос за растежа в края на 2025 г. ще имат групите на храните и услугите.
Това сред акцентите в мартенската макроикономическа прогноза на БНБ. Обърща се внимание, че тя се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 6 март 2025 г. Поради това в прогнозата не са отчетени ефекти от рязкото задълбочаване на търговската война след обявените от САЩ на 2 април всеобхватни мита.
Прогнозираното нарастване на разходите за труд и силното потребителско търсене се очаква да продължат да оказват проинфлационен натиск в средносрочен план и да поддържат висока инфлацията в групата на услугите. Според прогнозата годишната инфлация в края на 2026 г. ще се забави до 2.5% (2.4% средно за годината), което ще се дължи най-вече на групите на стоките и услугите с административно определяни цени, както и на храните.
Вследствие на рязкото влошаване на глобалните икономически перспективи в периода от 2 до 9 април 2025 г., международната цена на петрола се понижи значително под заложените в текущата прогноза допускания, което при равни други условия представлява външен фактор за реализиране на по-ниска инфлация в България в краткосрочен план. Същевременно обаче от БНБ предупреждават, че продължават да съществуват вътрешни фактори, създаващи риск от реализиране на по-висока от прогнозираната инфлация, и те са свързани с евентуално по-голямо нарастване на административно определяните цени в България, както и с потенциално по-бързо и силно пренасяне от страна на фирмите на прогнозирания растеж на разходите за труд върху крайните потребителски цени.
Изтъква се още, че промените в митническите тарифи в международен план, въведени след 19 февруари 2025 г., които не са отчетени в текущата макроикономическа прогноза, както и продължаващите геополитически конфликти, създават съществени рискове от реализиране на по-нисък растеж на реалния БВП на България през целия прогнозен период спрямо този в базисния сценарий. Основен вътрешен риск от реализиране на по-ниска икономическа активност в България остава вероятността за по-бавно от заложеното в базисния сценарий на прогнозата допускане за изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС. Същевременно съществува риск от извършване на по-големи разходи за отбрана от заложеното в прогнозата вследствие както на по-високи публични инвестиции, така и публично потребление.
Иначе от БНБ прогнозират растежът на реалния БВП в България да възлезе на 2.8% през 2025 г., след което да се забави временно до 2.2% през 2026 г. и да се ускори до 3.1% през 2027 г. Тази динамика на реалния БВП се определя главно от динамиката на правителственото потребление, заложения профил на правителствените инвестиции и на нетния износ. Инвестициите в основен капитал се очаква да отчетат висок растеж – от 7.2% през 2025 г., да се понижат с 2.7% през 2026 г. и отново да се повишат през 2027 г., като този профил е в значителна степен повлиян от доставката на военно оборудване. Частното потребление се предвижда да нараства с високи темпове (малко под 4.0%) през целия прогнозен период и да бъде компонентът на БВП с най-висок положителен принос, което е в съответствие с прогнозираното увеличение на заетостта през периода 2025–2026 г. и на реалния разполагаем доход на домакинствата.
