Промените в лихвените проценти правят получаването на заем по-евтино или по-скъпо за бизнеса или получаването на ипотека за домакинствата. Но когато икономическото бъдеще е несигурно, бизнесът и домакинствата са по-малко склонни да инвестират в големи, дългосрочни планове. Това означава, че те може да не реагират толкова силно на промените в лихвените проценти, колкото биха реагирали при по-предсказуеми обстоятелства. В анализ за блога на Европейската централна банка авторите изследват този ефект и показват, че промените в паричната политика имат по-слабо въздействие върху икономиката на еврозоната, когато несигурността е висока.
Измерване на икономическата несигурност
Почти всеки знае какво е чувството за несигурност. Но не е лесно да се дефинира като понятие. В икономиката „риск“ описва резултат, който може или не може да се случи, но има някакво обективно усещане за това, колко е вероятно. Несигурността е различна. Тя означава, че сме изправени пред няколко възможни резултата, но не знаем какви са шансовете всеки един от тях да се случи. Икономистите често измерват икономическата несигурност, като разглеждат колко се променят цените на акциите или БВП, колко се различават прогнозите за икономически растеж или дори колко често думата „несигурност“ се появява в новините.
Публикацията в блога се фокусира върху несигурността относно икономическия растеж. Като показател за несигурност се използва интерквартилния диапазон на разпределението на промишленото производство в еврозоната – т.е. колко промишленото производство варира във времето. Авторите го оценяват, използвайки методологията на Фалконио и Манганели (2025). Промишленото производство е важна променлива за цел, тъй като паричната политика се предава главно чрез капиталоемки дейности, като например производството.
Индикаторът за икономическа несигурност достигна в началото на настоящата година най-високото си ниво от пандемията от COVID-19. Преди това подобни нива се наблюдаваха само по време на кризата с държавния дълг в еврозоната. Неотдавнашното увеличение вероятно отразява ефектите от глобалните търговски търкания и геополитическото напрежение.
Как икономическата несигурност влияе върху предаването?
Анализира се как паричната политика влияе върху икономиката, когато несигурността е висока и когато е ниска. Авторите използват движенията на финансовите пазари в кратък времеви прозорец около решенията на ЕЦБ по паричната политика, за да открият неочаквани промени в паричната политика. Търси се признак как икономическите резултати, като инфлация и безработица, реагират на паричната политика във времена на висока и ниска несигурност.
За да се покажат ефектите от експанзивен шок на паричната политика върху инфлацията и безработицата в зависимост от нивото на икономическа несигурност. Когато икономическата несигурност е ниска, неочакваното намаление на лихвения процент води до по-висока инфлация и по-ниска безработица, точно както предполага икономическата теория. Но когато несигурността е висока, същият шок има много по-слабо въздействие върху икономиката. При такива условия икономическите агенти очевидно реагират по-слабо на промените в разходите по заеми. За инфлацията пиковото въздействие на шок в паричната политика, достигнат след две години, е с около 9 базисни пункта по-ниско и не е статистически различно от нула, когато несигурността е висока. За безработицата пиковото въздействие след една година е с около 17 базисни пункта по-малко при висока несигурност.
Резултатите от проучването показват, че силата на предаването на паричната политика зависи от степента на несигурност в икономиката. Това означава, че за да постигнат даден желан ефект, централните банки може да се нуждаят от по-енергични действия по време на висока несигурност, отколкото при ниска несигурност.
Това не означава, че централните банки винаги трябва да облекчават или затягат паричната политика по-агресивно по време на периоди на висока несигурност. Нестабилните икономически условия вероятно ще направят фирмите и домакинствата по-колебливи да харчат за потребление и инвестиции, независимо от това, което прави централната банка. Макар подобно забавяне на активността да е в същата посока, в която централните банки искат да насочат икономиката по време на цикъл на затягане, то работи срещу ефектите, които обикновено се цели да постигне облекчаването на паричната политика.
Резултатите, до които достигат авторите на проучването, не говорят за общия ефект, който паричната политика трябва да има при наличие на несигурност. Вместо това те показват, че ако централните банки трябва да коригират действията си с определена сума, тогава може да се наложи да натискат по-енергично педалите на паричната политика, когато несигурността е висока.
