Анализът, публикуван в alternatives-economiques.fr, е от блога на Мартен Анота, професор по икономически и социални науки в лицея Рене Декарт…
През цялата си кампания Тръмп обещаваше, че по време на новия му мандат американската икономика ще се реиндустриализира и ще създаде масово работни места, че американците ще се радват на огромен ръст на доходите си и че инфлацията ще изчезне. Той редовно насочваше атаките си срещу чужденците, представяни като отговорни за всички американски злини, независимо дали са имигранти или чуждестранни конкуренти на американските компании, които той обвинява в нелоялна конкуренция. В крайна сметка идеята е, че чужденците ще платят, по един или друг начин, за да може Америка да стане отново велика.
Три от неговите предложения предизвикват най-вече опасения сред икономистите. Първото, с особено сериозни непосредствени социални последици, е масовото експулсиране на имигранти без документи: според изчисленията в САЩ има между 15 и 20 милиона имигранти без документи като 8,3 милиона от тях работят. Второто, насочено към стимулиране на промишлеността и намаляване на търговския дефицит, е рязко увеличаване на митата, с 60% за стоки от Китай и с 10% за стоки от други страни. Третото е подкопаване на независимостта на американската централна банка, Федералния резерв. Това предложение е най-мъгляво; не е ясно как новата администрация на Тръмп може да го осъществи. Единственото, което той казва е, че президентите на САЩ трябва да участват в решенията, вземани от Федералния резерв.
Експулсирането на имигранти без документи би имало като пряк резултат намаляването на броя на наличните работници в икономиката, което от своя страни би довело до намаляване на нейния производствен капацитет, особено в секторите, където те присъстват най-много. Това пък би предизвикало увеличаване на производствените разходи. Но може да има и парадоксалния ефект да съкрати заетостта на местните жители. От една страна, работниците имигранти и местните работници не са взаимозаменяеми, а по-скоро допълващи се: те не работят в едни и същи професии. От друга страна, купувайки стоки и услуги, имигрантите индиректно създават заетост, така че експулсирането им би довело до съкращаването на работни места. Според различни оценки принудителното излизане на половин милион имигранти от пазара на труда ще доведе до загуба на 44 000 работни места за хора, родени с американска националност. С други думи, принудителната емиграция води не само до намаляване на предлагането на работна ръка, но и до намаляване на търсенето ѝ.
Идеята за повишаване на митата не е нова за Тръмп; той вече я приложи на практика по време на първия си мандат. Но увеличенията на митническите тарифи, които той обявява днес, са много по-всеобхватни от тези от първия му мандат. Икономистите (особено ортодоксалните) отдавна обсъждат възможните неблагоприятни ефекти от тази търговска политика. Първият е, че де факто тя ще повлече повишаване на цените на продуктите, които купуват американските домакинства и предприятия. Така митата намаляват покупателната способност на домакинствата. Тръмп обаче обяви, че тази търговска мярка ще бъде придружена от рязко намаляване на данъците върху доходите, за да се неутрализира въздействието ѝ върху покупателната способност. Но прилагането на тези две мерки в комбинация биха довели до силно регресивно намаляване на данъците. Изчисленията показват, че митата ще намалят доходите след облагане с 3,5% за тези в долната половина на подоходната таблица и ще увеличат годишните разходи с 1700 долара за домакинствата със средни доходи.
Тръмп и неговите съветници са склонни да забравят, че увеличението на митата също води до увеличаване на производствените разходи на местните предприятия. Когато първата администрация на Тръмп повиши митническите тарифи, тя се надяваше, че реакцията на чуждестранните компании ще бъде намаляването на продажните им цени, с други думи, че те ще платят митата. Последващите емпирични анализи показаха, че това не се случи: чуждестранните компании не понижиха цените си, така че в крайна сметка американските предприятия и домакинства поеха основната тежест от увеличението на митата. Не е невъзможно това да се случи и сега, ако новата администрация на Тръмп повиши митата.
И разбира се, страните, засегнати от повишаването на американските мита, биха могли да отговорят, като повишат своите. По време на първия мандат на Тръмп мярката имаше отрицателен ефект върху заетостта, особено в селското стопанство, тоест за една част от избирателите на Тръмп. Те обаче не бяха разколебани в подкрепата си за републиканците.
И накрая, като подкопава независимостта на Федералния резерв, Тръмп със сигурност се надява да може да разчита на него, за да стимулира ръста на американската икономика и да го накара да приеме по-сговорчива монетарна политика. За да се случи това, Фед ще трябва да бъде по-толерантен към инфлацията. Това е втори механизъм, чрез който Тръмпономиката може да подхрани инфлационния натиск, противно на това, което президентът обещаваше по време на кампанията си. Освен това, това би направило инвестициите в САЩ по-рискови и би намалило тяхната доходност. Логичен резултат от това е изтичане на капитали от американската икономика, макар че политиката на Тръмп вероятно ще доведе до значително увеличаване на държавния дълг. Лесно можем да си представим, че администрацията на Тръмп ще предприеме мерки за финансова либерализация, за да стимулира в краткосрочен план притока на капитали и финансовата активност, но те значително биха увеличили опасността от кризи. Съществуват обаче опасения, че Фед под контрола на Тръмп ще буди по-малко доверие и ще бъде по-малко ефикасен при управлението на кризи.
В крайна сметка, ако и трите споменати предложения бъдат приложени, вероятно ще имат катастрофален ефект върху американската икономика. Уороик Маккибин, Меган Хоган и Маркъс Ноланд се опитаха да оценят ефекта от тях върху американската икономика и върху останалия свят. Те симулираха два сценария. При първия, обещаното увеличение на митата се прилага и другите страни не предприемат ответни мерки; 1,3 милиона работници без документи се експулсират (както по време на администрацията на Айзенхауер през 1956 г.) и независимостта на Фед се подкопава. При втория, по-песимистичен, сценарий, увеличението на митата се прилага, но другите държави предприемат ответни мерки, 8,3 милиона работници без документи се експулсират и независимостта на Фед се подкопава.
И при двата сценария американската икономика ще отбележи силно забавяне на растежа, рязко покачване на инфлацията, значителен спад на заетостта, особено в промишлеността и селското стопанство. Разликата е, че тези негативни ефекти са много по-големи при втория сценарий, отколкото при първия. При първия, в края на втория мандат на Тръмп, реалният БВП в САЩ ще е с 2,8% по-нисък, отколкото ако мерките не се приложат, заетостта – с 2,7% по-ниска, а нивото на потребителските цени ще е по-високо с 20%. При втория сценарий, реалният БВП на САЩ ще е с 9,7% по-нисък, заетостта – с 9% по-ниска, а нивото на потребителските цени – с 28% по-високо.
Какви ще бъдат международните последици от тези мерки? Увеличаването на митата ще се отрази на останалия свят. Най-тежко ще пострадат Китай и Мексико, доколкото първият ще бъде силно засегнат от рязко увеличение на митническите тарифи, а Мексико е много зависимо от търговията си със Съединените щати. Но тези негативни търговски ефекти биха могли впоследствие да бъдат компенсирани, поне отчасти, от реорганизирането на международната търговия: ако Съединените щати търгуват по-малко с другите страни, то те биха могли да търгуват повече помежду си. Тези отрицателни ефекти биха могли също да бъдат компенсирани от новото движение на капиталите: тези, които не се инвестират в Съединените щати, ще отидат в останалата част на света. Страните, в които ще отидат, ще се възползват от допълнително финансиране и следователно ще намалят разходите си за финансиране, което вероятно ще стимулира инвестициите в тях. Маккибин и неговите съавтори смятат, че трите предложения на Тръмп в крайна сметка биха могли да имат относително благоприятен ефект върху останалия свят: освен Китай и Мексико, които биха загубили, другите анализирани от тях държави ще спечелят по отношение на своя БВП.
Разбира се, всичко това е само една прогноза. Икономистите не са богове и не могат да претендират, че ще предскажат кави точно ще бъдат въздействията на един набор от политики. И макар че републиканците завладяха Сената и Камарата на представителите, няма гаранция, че Тръмп ще спази обещанията си. Бенджамин Борн и колектив симулира какъв би бил пътят на американската икономика, ако Тръмп не беше избран през 2016 г. Заключението е, че администрацията на Тръмп не е стимулирала американския растеж, но също така не го е и забавила. И ако американската икономика веднъж е била неподатлива на Тръмп, можем да се надяваме, че това отново може да стане. Трябва обаче да се опасяваме, че този втори мандат ще има дълбоки неблагоприятни последици в области, различни от икономиката в тесен смисъл, преди всичко по отношение на равенството, демокрацията и екологията както в Съединените щати, така и в останалия свят.
