Икономическата интеграция на Турция с Русия се увеличи значително след инвазията в Украйна, дори когато Анкара се стреми да посредничи между Москва и Запада. Тъй като Европа се стреми да засили натиска върху Кремъл, Турция може да се сблъска с все по-голямо предизвикателство да поддържа този баланс.*
На 17 юни Европейската комисия предложи правно обвързваща забрана за вноса на руски газ и втечнен природен газ (LNG) в Европейския съюз до края на 2027 г. в усилията си да накара Русия да договори прекратяване на огъня с Украйна. За да проработи стратегията за поетапно спиране, Турция, най-голямата транзитна страна за руски газ, ще трябва да се включи.
Турция, съюзникът на Европа в НАТО, показа готовност да бъде посредник между страните, включително предлагайки да изпрати миротворци в Украйна, ако бъде постигнато споразумение, но икономическото ѝ сътрудничество с Русия може да подкопае способността ѝ да служи като мост.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., двустранната търговия между Анкара и Москва се е увеличила повече от два пъти, достигайки връх малко над 68 милиарда долара през 2022 г., преди да се стабилизира на 46 милиарда долара през 2024 г. През този период Турция се издигна от 14-ия по големина купувач на руски суров петрол на третия, като 70% от вноса ѝ на суров петрол по море през 2024 г. идва от Русия. Тя също така стана най-големият вносител на руски петролни продукти в света, абсорбирайки 21% от световния износ на горива на Москва.
Освен това, Турция сега играе ключова роля в рафинирането на руска енергия за продажба в Европа, според скорошен анализ, на който съавтор е Центърът за изследване на демокрацията. Турските рафинерии, по-специално STAR и Tupras, са преработили руски суров петрол на стойност милиарди евро, реекспортирайки рафинираните продукти към страни, които в момента имат санкции срещу Русия. Този реекспорт е генерирал над 11,3 милиарда евро данъчни приходи за Кремъл, откакто забраната за петролни продукти на Г-7 влезе в сила през февруари 2023 г., което е приблизително 5% от годишните енергийни приходи на Москва, въз основа на нашия анализ на данни за проследяване на кораби от Kpler.
Освен това, през 2024 г. Русия е представлявала близо 42% от вноса на газ в Турция, в сравнение с 24% през 2019 г., а газопроводът „Турски поток“ на страната остава най-големият коридор за износ на газ на Русия към Европа. Анкара и Москва са се стремяли да създадат турски газов хъб, като по този начин запазят позициите на руския енергиен гигант „Газпром“ в ЕС. Този план обаче може да бъде отложен засега.
Анкара също така е на път да стане силно зависима от Русия за ядрена енергия. „Аккую“, атомна електроцентрала на стойност 25 милиарда долара, собственост и управлявана от руския държавен монопол „Росатом“, ще осигурява 10% от годишното потребление на електроенергия в Турция, когато заработи през следващите месеци.
Инвестиционните връзки също се задълбочиха. Между 4 и 6 милиарда долара руски капитал е влязъл в Турция от 2022 г. насам, като са регистрирани над 13 000 руски фирми или свързани с тях фирми. Много от тях работят в областта на логистиката, недвижимите имоти и финансите, според анализ на данни от Турската централна банка и Турския статистически институт (Turkstat). Въпреки че тези капиталови потоци са малък дял от общите преки чуждестранни инвестиции в Турция, много от руските компании, които са се установили, са част от стратегически индустрии като енергетика, металургия, логистика и електроника.
Недвижимите имоти се превърнаха в предпочитан клас активи за руския елит, който се стреми да запази богатството си. От началото на войната руските граждани са представлявали над 20% от покупките на чуждестранни имоти в Турция, според Turkstat. Тези сделки често включват фиктивни компании или пълномощници, което усложнява проверката на собствеността.
Турция направи някои промени под натиска на Запада.
Износът на Турция за Русия на така наречените стоки с двойна употреба, като например оборудване за рязане на стомана, електроника, каучук и пластмаси, компоненти, критични за производството на боеприпаси и ракетни системи, се е увеличил повече от три пъти между 2019 и 2023 г., достигайки над 3 милиарда евро, според данни на Евростат. Този скок в износа отразява паралелно увеличение на вноса на Турция на същите стоки от ЕС и САЩ. В отговор САЩ наложиха санкции на 200 турски организации и 72 физически лица през 2024 г., а търговията на Турция със стоки с двойна употреба с Русия оттогава намалява. Този епизод обаче подчертава риска от икономическа интеграция с Москва.
За Турция краткосрочните икономически ползи от тези отношения са ясни: по-евтина енергия, увеличени приходи от износ и увеличени инвестиции. Турция преодоля разделението между своите съюзници от НАТО и Русия сравнително успешно след инвазията в Украйна и може би ще успее да продължи да го прави, особено сега, когато е малко вероятно администрацията на САЩ да окаже натиск върху Анкара да се дистанцира от Москва.
Но Европа изглежда е решена да намали допълнително собствените си икономически връзки с Москва. Следователно руското икономическо окопаване сега не само излага Анкара на потенциални шокове в доставките, вторични санкции и загуба на автономност в енергийната политика, но и на риск от увреждане на репутацията в НАТО и намалени перспективи за присъединяване към ЕС или по-дълбока интеграция в европейския единен пазар.
*Анализ за Ройтерс на Мартин Владимиров, директор на геоикономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията
