В последния си доклад UNCTAD (Конференцията на ООН за търговия и развитие) призовава за приемането на глобален „син пакт“ за океаните. Целта? Устойчиво използване на океаните в полза преди всичко на развиващите се страни. За това организацията посочва по-специално две направления: отглеждане на водорасли и използване на заместители на пластмасата.
„Икономиката на океаните предлага големи възможности. Трябва да намерим правилния баланс между ползите, които извличаме от океаните и опазването на техните ресурси“, казва заместник-генералният секретар на UNCTAD Педро Мануел Морено по време на представянето на доклада, цитиран от RFI.
Океаните са среда на „80% от всички форми на живот“, припомня докладът, който настоява за по-добро опазване на морските територии. И затова UNCTAD предлага по-конкретно да се обърне по-голямо внимание на водораслите, които са продуктът на бъдещето.
Според експерти, водораслите представляват огромен интерес за бъдещето. Те не се нуждаят нито от сладка вода, нито от торове, за да растат. И пазарът за тях се развива главоломно. Той се е увеличил повече от три пъти за 20 години – от 4,5 милиарда долара през 2000 г. до 16,5 милиарда долара през 2020 г. Авторите изтъкват ползите от морските водорасли, тъй като те могат да „се отглеждат в много развиващи се страни за производство на храна, козметика и биогорива“.
Водораслите предизвикват толкова голям интерес в очите на експертите на ООН и заради борбата срещу пластмасата, която е голям бич за океана. Всяка година 11 милиона тона пластмаси се изхвърлят в световния океан. И този процес се задълбочава непрекъснато. „Годишното световно производство на пластмаса е около 400 милиона тона през 2020 г. и се очаква то да се удвои до 2040 г. и да се увеличи 2,5 пъти до 2050 г., ако се запази сегашното ниво на потребление“, предупреждава докладът.
„Трябва спешно да се запълни недостига на финансиране“
За да защити биологичното разнообразие, Конференцията на ООН за търговия и развитие призовава страните да ратифицират споразумението на Световната търговска организация относно субсидиите за риболова, тъй като „34% от световните рибни запаси са под биологично устойчивите нива“ . UNCTAD също е разтревожена от използването на 35 милиарда долара държавни субсидии, предназначени за риболова в света. Според авторите „около 20 милиарда долара годишно“ допринасят за прекомерния улов, защото са предназначени за гориво или насърчават закупуването на по-големи кораби.
И накрая, чрез този „син пакт“ организацията призовава за „спешно запълване на недостига във финансирането за океана“, което в момента е напълно недостатъчно. Държавната помощ за развитие, отделена за икономиката на океаните, представлява само 1,6% между 2013 г. и 2018 г., или по-малко от 3 милиарда долара. UNCTAD изчислява, че ще са необходими поне 175 милиарда долара годишно за постигане на целта за устойчиво развитие на живота под водата до 2030 г. Без глобална „синя сделка“ целите за устойчивото развитие на моретата, океаните и морските ресурси от 2014 г. „ще бъдат много по-трудни за постигане “, се посочва още в документа.
