За 2024 г. Композитният индекс „Икономика на светло“ достига стойност от 79,44 пункта, като продължава тенденцията за изсветляване от 2010 г. насам.
Това става ясно от традиционното изследване на индекса от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Индексът нараства спрямо 2023 г. с 1,44 пункта. Увеличение се отчита и при двата му компонента – статистическия и социологическия.
Анализът за 2024 г. потвърждава, че въпреки отчетеното изсветляване на икономиката като цяло, делът на сивата икономика в България остава относително висок. Сред ключовите фактори за това се открояват продължаващата административна намеса на държавата на трудовия пазар чрез минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи, ниската ефективност на институциите и високите нива на корупция.
„Основен принос за подобрението имат по-високата събираемост на ДДС, разширяването на безкасовите разплащания, по-добрият контрол върху акцизните стоки и относителната стабилност на пазара на труда“, уточнява проф. д-р Стефан Петранов, ключов експерт по проекта и ръководител на екипа, разработил двата индекса. „В резултат на това се отчита една стабилна тенденция за намаляване на нивото на сивата икономика през годините“, допълва той.
В същото време под-индексът „Заетост на светло“ (ПИЗС) отчита спад, като от 82,24 пункта през 2023 г. достига до 80,21 пункта през 2024 г., което е най-ниската му стойност от 2020 г. насам. Според представения анализ, намалението се дължи както на понижение в статистическия компонент, така и на спад в социологическите оценки на работодателите относно практиките на трудовия пазар.
Данните ясно показват, че проблемите със заплащането „в плик“, недекларирането на реалните възнаграждения и допълнителната работа без трудови договори, продължават да са структурен риск за пазара на труда. Притеснително висок остава делът на младите хора, които формално не са нито в образование, нито на пазара на труда.
Председателят на АИКБ Румен Радев облръща внимание във връзка с това на една често погрешно интерпретирана тема за младите хора. „Анализите ни показват, че значителна част от тях всъщност работят, но при нерегламентирани и сиви трудови практики. Именно те са сред най-уязвимите жертви на сивата икономика, включително чрез плащания „в плик“. Това е системен проблем, който изисква системен отговор“, допълва Радев.
Основни изводи и обобщения:
- През 2024 г. съчетаването на умерен икономически растеж и намаляваща инфлация, както и действието и разширяването на редица административни мерки за ограничаване на сивата икономика, водят до рекордно ниски стойности на сивата икономика.
- През 2024г България не въведе някаква голяма реформа за намаляване на сивата икономика, но се прилагат активно вече приети закони и поради натрупването на опит и регулярното приложение на процедурите, те дават съответните резултати.
- Установен е автоматичен обмен на информация между НАП, НОИ, Агенцията по Вписванията и ГИТ. Това води до по-лесно засичане на несъответствие на доходи, фиктивни фирми и кухи дружества. Засилени са контролът и проверките, които се правят координирано.
- По-специално, засилен е фискалният контрол при горивата, зърното, алкохола, тютюневите изделия и проследяване на движението по складовете.
- Също така, има наченки на структурна трансформация чрез държавни програми за дигитализация, технологична модернизация, иновации и конкурентоспособност. Такива програми обикновено намаляват сивата икономика, защото подсилват формалните фирми, повишават прозрачността и затрудняват укриването.
- Горните причини, заедно с действащите ограничения за разплащания в брой и онлайн отчитането на продажбите, водят до изсветляване на икономиката като цяло през 2024 година. В същото време административното увеличаване на минималната работна заплата, е довело до
- повече договори със „заплати в плик“, което се вижда от отделните индикатори и което се отразява в намаляване на под-индекса за трудовия пазар – ПИЗС.
- В крайна сметка, делът на сивата икономика в страната остава относително висок, което се обуславя от продължаващото действие на структурни фактори като:
- намеса на държавата на трудовия пазар чрез административни мерки (МРЗ, МОД);
- липса на работна ръка и натиск от растящи разходи за труд, особено важни за трудоемки икономически дейности като строителство, услуги, земеделие;
- ниска ефективност на институциите, включително на съдебната система;
- високи нива на корупцията
Като основни проблемни области за изсветляването на българската икономика и ограничаването на дела на сивата икономика се очертават:
- работата с договори, които не отчитат действителното възнаграждение;
- допълнителна работа без договори;
- коректно деклариране на трудовия ресурс и заплащането на данъчно-осигурителната тежест;
- отчитането на оборотите в услугите;
- коректното провеждане на обществените поръчки
