Кризата с недвижимите имоти, която разтърсва Китай, рискува да причини косвени щети извън страната, макар че на пръв поглед тя изглежда преди всичко като вътрешен проблем, изтъква France 24.
Китайската икономика показва все по-големи слабости и всички се питат дали тази криза ще засегне цялото здание на световната икономика или ще си остане вътрешна за Китай. Според Световната банка, процесът вече започва да се разпростанява. Нейната прогноза е, че ръстът на икономиката в Азия за 2024 г. ще бъде 4,5%, докато преди лятото тя беше за увеличаване на БВП с 4,8%.
Световната банка твърди, че преоценката на прогнозата ѝ надолу се дължи на един Китай, който се клати все повече и повече.
Дали това е китайско-китайски проблем?
Последното развитие на сагата Evergrande, вторият по големина строителен предприемач в Китай – поставянето на неговия изпълнителен директор под полицейски надзор и спирането на търговията с акции – илюстрират засилването на опасенията относно китайската икономика.
Рухването на този гигант „разкрива спукването на балона с недвижимите имоти, който се надуваше в продължение на десетилетия. Това доведе до сериозен спад на вътрешното потребление и инвестициите, което се отразява върху икономиката като цяло“, обобщава Xin Sun, специалист по китайска икономика в Кралския колеж в Лондон.
На теория това влошаване на икономическата ситуация „не би трябвало да има същото въздействие върху света като фалита на Lehman Brothers“, обобщава Шон Бреслин, специалист по китайска икономическа политика в Университета на Уоруик.
Всъщност през 2008 г. сривът на американската банка предизвика верижна реакция в целия свят, защото всички бяха инвестирали масово в американската финансова система. В настоящата ситуация „чуждите инвестиции в Китай със сигурност са значителни, но не в такава степен“, отбелязва Карлота Ринаудо, специалист по Китай към Международния екип за изследване на сигурността (ITSS) Верона.
Икономиката като цяло страда от злини, които нямат много общо със забавянето на икономическия растеж на Китай. „Повечето западни сили имат преди всичко проблеми с високата инфлация и натегнатия пазар на труда. Спадът в износа за Китай, свързан с икономическото забавяне в тази страна, засяга в по-малка степен западните икономики“, твърди Син Сун.
Азия е в първата редица на косвените жертви
Към момента обаче е трудно да се твърди, че ако втората икономическа сила в света хване хрема, останалият свят поне ще кихне. „Всичко зависи от това къде се намирате и какво правите“, подчертава Карлота Ринаудо. Така например австралийските миннодобивни компании BHP и Rio Tinto в момента изпитват значителен спад в износа си, тъй като китайският строителен отрасъл беше голям потребител на желязото и въглищата им.
Ако Китай в крайна сметка изнесе икономическото си забавяне, „останалата част от Азия ще бъде в епицентъра на сътресението, защото това е регионът, който е най-интегриран в стойностните и производствените вериги, създадени от Пекин. Всеки спад на китайското търсене първо ще се усети в този регион“, твърди Уини Кинг, специалист по икономика на Китай и Източна Азия в университета в Бристол.
Страните, които разчитаха много на „Новите пътища на коприната“ – гигантската инвестиционна програма на Китай в инфраструктурни проекти – също трябва да се подготвят за трудни времена. С натрупването на планината от дългове, банките и властите „ще имат все по-малко желание да инвестират ценните си резерви в чужбина“, отбелязва Xin Sun.
Значителен спад ще има в поръчките от Китай към големите износители на въглеводороди – нефт, газ – и на други суровини. „Основно африканските страни ще бъдат засегнати от тази опасност“, казва Милан Бабич, специалист по международна политическа икономия в университета в Роскилде (Дания).
Поведението на китайските потребители вероятно ще се отрази и на останалия свят. „Вече е ясно, че китайците харчат по-малко, отколкото американците или европейците, и икономическата несигурност ще засили желанието им да спестяват“. Следователно големите компании за луксозни стоки, които разчитат основно на Китай за ръста на производството си, са изправени пред опасността да продават все по-малко аксесоари на китайците. Дали икономическите проблеми на Китай няма да струват на Бернар Арно, собственикът на френската империя за луксозни стоки LVMH, първото му място сред най-богатите хора в света?
Най-общо казано, „всички компании, които в своите планове за растеж са разчитали на Китай като основен двигател за увеличаване на продажбите, рискуват да разочароват своите акционери“.
Подхранване на международното напрежение
Разпространението на китайските икономически проблеми минава също през съображения от политически и геополитически характер. „Кризата с недвижимите имоти в Китай ще допринесе за засилването на чувството на безпокойство и липсата на доверие, които съществуват между Китай и западните сили“, смята Шон Бреслин.
От една страна, „чуждите инвеститори ще имат повече причини да бъдат по-предпазливи“, казва този специалист по китайска икономическа политика. Изправен пред увеличаващата се младежка безработица и нарастването на известно социално напрежение, дължащо се на икономическите проблеми, Пекин може да се изкуши да затегне с още един оборот гайката на сигурността, което би могло чрез ефекта на рикошета да направи страната по-затворена за чуждестранни инвеститори.
От друга страна, ако Китай стане по-предпазлив с инвестициите си, той ще се изкуши да даде приоритет на своите съюзнички. С други думи, Съединените щати и техните европейски съюзници – с които дипломатическите отношения са доста обтегнати – рискуват да пострадат от обусловеното от геополитиката поведение на Пекин.
Но „може да има и печеливши от това забавяне на икономическия растеж на Китай“, твърди Карлота Ринаудо. Страните, които се борят с инфлацията, са сред тях, защото „поради дефлацията на юана китайският износ става по-евтин“, отбелязва тя.
Това също може да е добра новина за климата. „Китай ще започне да потребява по-малко енергия, което означава, че цените на енергията, включително и на „зелената“, ще паднат. Това е потенциално добра новина за страните, които искат да инвестират повече в енергийния преход“.
