Доналд Тръмп продължава да търси лостове за влияние върху Владимир Путин, за да сключи мир с Украйна. По време на видеоконферентна реч в Давос на 23 януари президентът на САЩ каза, че ще поиска от Саудитска Арабия и ОПЕК да намалят световните цени на петрола. „Те трябва да намалят цените. Признавам, изненадан съм, че това не се случи преди президентските избори в САЩ. „В момента цените са достатъчно високи, за да поддържат войната в Украйна“, каза Тръмп.
Тези думи на американския президент дават повод на изданието Meduza.io да анализира какви са перспективите за принуждаване Кремъл към мир.
Американският държавен глава не обясни как точно смята да поиска от ОПЕК. В навечерието на това изявление той проведе телефонни разговори с престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, който обеща да инвестира 600 милиарда долара в САЩ по време на президентството на Тръмп, но не изрази готовност да намали цените на петрола.
ОПЕК може да повлияе на световните цени, ако откаже да намали производството на суровини – ограничението е в сила от 2022 г. и поддържа цената на петрола. През есента на 2024 г. източници на Financial Times съобщиха, че Рияд е готов да се откаже от тази мярка, за да увеличи пазарния си дял. Но в края на годината ОПЕК отново удължи срока му на действие – до април. След това „задържаният“ петрол постепенно ще започне да се връща на пазара – в продължение на година и половина производството ще се увеличава със 186 хиляди барела на ден всеки месец. В резултат на това от общия замразен обем от 5,9 милиона барела на ден (това е почти шест процента от глобалното търсене), 2,2 милиона ще бъдат „размразени“. Останалите 3,7 милиона ще останат недокоснати поне до края на 2026 г. – освен ако ОПЕК се съгласи с Тръмп.
Ами ако ОПЕК се съгласи? Ще се сринат ли наистина цените на петрола?
Засега изглежда, че звучи твърде радикално твърдението на американския президент, че ОПЕК може да му помогне да свали цените. Поради няколко причини.
Първо, цената на петрола напоследък рязко се повиши – с почти пет долара от началото на годината до сегашните 78 долара за барел Брент. Това всъщност до голяма степен се дължи на усилията на американските власти: скокът беше причинен от януарските санкции на администрацията на Джо Байдън срещу руския нефтен и газов сектор. Както големите компании, така и значителна част от сенчестия флот от танкери, разработени от Руската федерация през последните години, са под строги ограничения. Както отбелязва The Bell, Surgutneftegaz и Gazprom Neft, които станаха обект на нови санкции, произвеждат общо 2,5 милиона барела на ден, което е приблизително еквивалентно на обема, планиран за размразяване на ОПЕК след април 2025 г.
Второ, това застрашава мащабния инвестиционен план на Саудитска Арабия в американската икономика. Загубените приходи на съюзника на Доналд Тръмп могат да доведат до намаляване на инвестиционната програма – докато президентът на САЩ, напротив, моли Мохамед бин Салман да „закръгли“ договорената сума от 600 милиарда долара до един трилион.
Трето, спадът на цените на петрола може да бъде неблагоприятен за самите Съединени щати. Една от точките в икономическата програма на Тръмп, насочена към укрепване на международните позиции на американските компании, остава развитието на производството на шистов петрол (с последващ износ). Технологията в този сектор е скъпа: анализаторите смятат, че рентабилност може да бъде постигната само когато цената на барел Брент е $70. Как президентът на САЩ възнамерява да разреши това противоречие, не е известно.
В същото време планът на Тръмп, ако Владимир Путин откаже да сключи мир с Украйна, може да премине в опит да изпрати руската икономика в състояние на шок. Намаляването на цените не е единствената или основната точка на този план: бъдещият министър на финансите на САЩ Скот Бесент вече обяви готовността си да затегне санкциите срещу руския петролен и газов сектор. Тяхната цел може да са „големи компании“ – вероятно, например, става дума за Роснефт. Във всеки случай е малко вероятно Белият дом да предприеме конкретни стъпки поне до преговорите между Тръмп и Путин, които, съдейки по изявленията на страните, са въпрос на време.
Какво се случва сега с износа на руски петрол? „Прощалните“ санкции на Байдън вече влязоха ли в сила?
Все още нямаме данни за януари, когато влязоха в сила тези ограничения. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) през декември 2024 г. износът на петрол и петролни продукти от Русия е намалял с 40 хиляди барела на ден спрямо ноември. В същото време, поради покачването на цените, приходите на Русия са се увеличили с 410 милиона долара, до 15,1 милиарда.
През цялата изминала година, според предварителните изчисления на МАЕ, руският износ на петрол е намалял в обем с 350 хиляди барела на ден в сравнение с 2023 г. Но дори и в този случай приходите са се увеличили с 3,8 милиарда долара до 192 милиарда долара.
В същото време експертите на МАЕ подчертават, че януарските санкции все още могат да окажат значителен натиск върху Руската федерация. Над 160-те танкера, блокирани от ограниченията на САЩ, превозваха 1,6 милиона барела на ден руски петрол през 2024 г. – около 22% от общия износ на страната по море. Сега веригите за доставки са прекъснати и в най-добрия случай ще бъдат възстановени до предишното си състояние след известно време, а санкциите срещу компаниите за петролни услуги могат да доведат до спад в производството в Руската федерация, заключава МАЕ. Организацията обаче все още не е понижила прогнозата си за нивото на руския износ.
