Седмца преди втория тур на президентските избори, противопоставящ Еманюел Макрано на Марин Льо Пен, двамата кандидати разкриват програмите си. По този повод фондацията IFRAP, „мозъчен тръст занимаващ се с анализ на публичните политики“ – както организацията уточнява на своя интернет сайт – прави детайлен анализ на различните мерки, предлагани от финалистите и техния ефект върху икономиката. За целта IFRAP симулира въздействието на програмите в чист вид, без отчитане на допълнителни реформи и в условията на съхраняване на сегашните тенденции, пише Capital.fr.
Анализирани са пет ключови аспекта: инфлация, заетост, растеж, публични финанси, външна търговия. Фондацията уточнява, че в това изследване не са взети предвид въвеждането на 65-годишна възраст за пенсиониране, предлагано от Макрон, нито индексацията на пенсиите с инфлацията, както и допълнителните възнаграждения за някои професии в здравеопазването, защото Льо Пен ги обяви след началото на анализа.
Първа точка: инфлацията, която се очаква през 2022 г. да достигне 4,5%. За 2025 г. прогнозите са 2,4%. Според Льо Пен тя ще бъде 3,2% срещу 2,5% за Макрон. През 2027 г. тя ще бъде сответно 2,7% и 2,4% при прогноза 2,2%. IFRAP сочи „риск за конкурентноспособността на френската икономика“.
Следва заетостта: Марин Льо Пен ще създаде 379 000 работни места, от които 147 000 в производствената сфера (производство, търговия, услуги) и 232 000 в непроизводствената (администрация, образование, здравеопазване). Според настоящия държавен глава ще има 397 000 нови работни места, от които 300 000 в призводствената и 97 000 в непроизводствената сфера. Безработицата през 2027 г. по прогнозни данни трябва да бъде 7%, а според Марин Льо Пен – 5,5% и 6,4% според Макрон.
Следва икономическият ръст: С Марин Льо Пен той ще бъде 1,2% през 2027 г. срещу 1,7% с Еманюел Макрон, според когото БВП ще се увеличи с 1,6 пункта в сравнение с прогнозата в рамките на петгодишния мандат.
Публичните финанси: При Еманюел Макрон публичният дълг ще бъде 107,2% от БВП, срещу 112,5% при кандидатката на Националния сбор. Публичните разходи ще се увеличат с 0,3 пункта в сравнение с прогнозата в случай на преизбирането на сегашния президент, а при Марин Льо Пен – ще се увеличат с 1,4%. При кандидатката публичното салдо ще намалее с 4,5%. IFRAP обяснява, че Макрон има намерение да намали публичните разходи като същевременно предвижда покачване на приходите. За Льо Пен е валидно обратното.
Накрая и двамата кандидати предвиждат спад във външната търговия: -2,6% за Макрон, -2,8% за Льо Пен при прогноза -2,4% за 2027 г.
