Традиционно в първите минути след края на изборния ден цялото внимание е насочено към екзитпол резултатите и прогнозните депутатски мандати, които получават партиите, преминали 4-процентовата бариера. След това започват разговори за шансовете за съставяне на правителство, аритметични сборове и пр.
Вечерта на извънредните парламентарни избори на 9 юни е малко по-различна. Ефектът на прогнозните проценти е силно намален от един друг резултат – изборната активност. Вероятно тя ще бъде малко над 30%, което означава, че по-малко от една трета от избирателите у нас са решили, че има смисъл да гласуват.
Анализатори веднага обявиха категорично, че по този начин обществото удря звучен шамар на политическата ни класа, която претърпява в това отношение може би най-големия си провал до момента през годините и получава силен предупредителен сигнал, че бъдещето може да донесе непрогнозируеми събития.
На този фон екзитполът на агенциите показва едно – ГЕРБ печелят изборите убедително с над 10% разлика пред втория – около 26-27%, което им дава 73-74 депутатски места.
Втори за момента са ПП-ДБ с малко под 16% (43-44 депутати), като това второ място може да бъде изгубено много лесно, при обявяване на данните от паралелното преброяване на ЦИК, тъй като ДПС и Възраждане са на между процент до няколко десети назад, което им дава с един-два депутата по-малко от ПП-ДБ. Но ако се вземат предвид и гласовете от чужбина, които ще станат ясни по-късно, може да се окаже, че ДПС ще подобри значително резултата си.
Пети са БСП с около 8-9% и 26 депутати и последните, минали 4-те процента, и то убедително, са Има такъв народ с около 5,8% или 16 депутатски места.
Прогнозно цифрите сочат следното:
- ГЕРБ – 73 места
- ПП-ДБ – 44
- ДПС – 41
- Възраждане 40
- БСП – 26
- ИТН – 16
Анализите обаче подчертават, че въпреки този раздробен парламент, в който създаването на управленско мнозинство би било много трудно от гледна точка на политическата логика, стряскащо ниската активност показва, че провал на 50-тия парламент и отиване на бързи нови избори наистина поставя страната в ситуация на тотална несигурност и вероятност за критични промени в политическото представителство, ако новото НС не успее да състави правителство.
Интересен факт е, че изборите за Европарламент, които се проведоха заедно с предсрочните, могат да съберат по-голяма активност, макар и с малко. Там ГЕРБ също доминира и вероятно ще изпрати отново петима евродепутати, ПП-ДБ, ДПС и Възраждане по трима, БСП 2 – което е сериозен спад от предишните евроизбори и ИТН, които са на ръба да постигнат резултат за 1 евродепутат.
