Конференцията на ООН за изменението на климата (COP28), която ще се проведе от 30 ноември до 12 декември в Дубай, ще бъде 28-то издание на голямата годишна среща по въпросите на климата, организирана под егидата на ООН. France 24* хвърля светлина върху основните предизвикателства, на които ще бъдат посветени тези две седмици на преговори…
След като лятото на 2023 г. беше белязано от рекордни горещини и суши, годишната среща на ООН за климата (COP), която предстои да се проведе в Дубай, Обединените арабски емирства, ще трябва да разгледа поредица от противоречиви въпроси, по-специално постепенното изоставяне на изкопаемите горива и финансирането на енергийния преход в развиващите се страни.
Оценка на извършения напредък
Основната задача на COP28 ще бъде да бъде направена за първи път оценка на напредъка, постигнат от страните за осъществяването на целите на Парижкото споразумение от 2015 г. То изисква от подписалите го страни да поддържат повишаването на температурата в сравнение с прединдустриалните нива „доста под“ +2,0°C, и за предпочитане до +1,5°C.
Тъй като усилията които се полагат на световно ниво се оказват недостатъчни, страните ще се опитат да постигнат съгласие за изработването на план, който да постави планетата на правилните релси за постигане на тези климатични цели. Той би трябвало да включва спешни мерки за намаляване на емисиите на CO2 и за стимулиране на инвестициите в екологичния преход.
Бъдещето на изкопаемите горива
Очаква се най-трудните дебати на COP28 да се съсредоточат върху бъдещата роля на изкопаемите горива и начините за постепенния отказ от използването на въглища, нефт и газ, чието използване води до най-големите емисии на CO2.
По време на COP26 в Глазгоу страните се разбраха постепенно да изоставят използването на въглища, но така и не постигнаха съгласие да се откажат от всички изкопаеми горива. Съединените щати, Европейският съюз и много страни, засегнати от климатичните промени, настояват финалното споразумение на COP28 да задължи страните да премахнат постепенно изкопаемите горива, но Г-20, която обединява най-големите икономики в света, не успя да постигне съгласие по този въпрос. Някои държави, като Русия, заявиха, че ще се противопоставят.
Междувременно страните изчакват да видят дали Обединените арабски емирства, страната домакин на конференцията, ще накара други производители на петрол да подкрепят идеята. Когато президентът на COP28 Султан Ахмед ал-Джабер заяви през юли, че постепенното премахване на изкопаемите горива е „неизбежно“, той беше критикуван за двойнствената роля, която играе като ръководител на държавната нефтена и газова компания на ОАЕ (Adnoc) и като бъдещ председателстващ преговорите за климата.
Какво е мястото на новите технологии?
ОАЕ и други държави, чиито икономики зависят от изкопаемите горива, искат COP28 да се съсредоточи върху новите технологии, предназначени за улавяне и съхранение на емисиите на CO2 под земята.
Според Международната агенция по енергетика (МАЕ), тези технологии са от съществено значение за постигане на климатичните цели, но са скъпи и все още не се прилагат в голям мащаб.
ЕС и други страни се опасяват, че те могат да бъдат използвани, за да оправдаят продължаващото използване на изкопаеми горива.
Развитие на възобновяемите енергии
Държавите планират да си поставят целта за утрояване на капацитета за възобновяема енергия и удвояване на икономията на енергия до 2030 г., едно предложение, направено от ЕС, САЩ и председателството на ОАЕ на COP28.
Очаква се предложението да получи широка подкрепа, тъй като големите икономики от Г-20, включително Китай, вече одобряват целите на възобновяемата енергия.
Но ЕС и други страни, засегнати от изменението на климата, настояват, че това трябва да бъде придружено от постепенно премахване на изкопаемите горива, нещо, което може да доведе до конфликт.
Кой ще плати за последиците от климатичното затопляне?
Борбата с изменението на климата и последиците от него ще изисква значителни инвестиции, много по-големи от това, което светът е планирал досега.
Според ООН развиващите се страни ще имат нужда от поне 200 милиарда долара годишно до 2030 г., за да се адаптират към все по-тежките последици от изменението на климата, като покачване на нивото на моретата и бурите. Те също така ще се нуждаят от средства, за да заменят замърсяващите енергии с чисти източници. Към това се добавя цената на щетите, които вече са претърпели от климатичните бедствия.
В Дубай страните ще трябва да създадат фонд „загуби и щети“, който да може да посрещне тази ситуация. Този фонд трябва да осигури поне 100 милиарда долара до 2030 г., според развиващите се страни.
Уязвимите страни искат повече средства за техния преход и богатите страни, чиито предишни емисии на CO2 са до голяма степен отговорни за изменението на климата, да са тези, които да платят. Така последните трябва да покажат, че са спазили ангажимента си да предоставят 100 милиарда долара годишно, за да могат развиващите се страни да предприемат действия в областта на климата.
*Превод Георги Саулов
