fbpx

Изкуственият интелект – новото алиби на ядрените утопии

Главозамайващият възход на изкуствения интелект (AI) надхвърля всички прогнози. Тази технология вече присъства във всички предмети, които ни заобикалят (смартфони, социални мрежи, сгради, превозни средства и т.н.) и в повечето икономически сектори, независимо дали са частни, или държавни*.

Според неговите привърженици, AI може да представлява решение на екологичната криза благодарение на прогнозни модели, базирани на огромно количество данни. Което, на теория, означава по-добро управление на горите и предотвратяване на пожари, по-добро предвиждане на климатичните рискове, за да можем да се приспособим към тях, оптимизиране на плановете за трафик в транспорта, прогнозиране на течове на вода във водопреносната мрежа или дори оптимизиране на енергийната ефективност на сградите.

Но това всеобхватно развитие има своята ахилесова пета, която основателят на Open AI Сам Алтман не пропусна да посочи на форума в Давос на 16 януари 2024 г.: това е бързото нарастване на потреблението на енергия.

През април 2024 г. Сундар Пичай, главен изпълнителен директор на Google, една от най-големите компании в областта на AI, обясни причината за това: „Нуждите на AI от компютърни изчисления се е увеличила милион пъти за шест години и нараства десетократно всяка година“. Една заявка в ChapGPT изразходва около десет пъти повече енергия от една заявка в класическа търсачка.

За да се отговори на тези нужди, както и на тези, свързани с криптовалутите, центрове за данни, които са изключително енергоемки, се изграждат със стотици по целия свят. В същото време нуждата от мощни терминални устройства (смартфони, компютри) също нараства скокообразно. Според доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) потреблението на електроенергия от центровете за данни може да нарасне от сегашните 460 TWh, или 2% от световното потребление в момента, до 1050 TWh през 2026 г.

В резултат на това, големите компании на изкуствения интелект (Microsoft, Google и т.н.) отбелязаха скок на емисиите на CO2. Google обяви, че нейните емисии на парникови газове са се увеличили с 13% за една година (и с 48% за пет години), отдалечавайки компанията още повече от заявената цел за въглеродна неутралност до 2030 г.

Ядреният синтез: надежда на футурологията

Какво да се направи, за да се обърне тази тенденция? Повечето от тези компании направиха големи инвестиции във възобновяема енергия (слънчева, вятърна) за производство (или закупуване) на невъглеродна енергия. Но увеличаването на инсталираните мощности не може да отговори на нарасналото търсене, което води до необходимостта от използването на въглищни или газови електроцентрали, които от своя страна увеличават емисиите на CO2.

За футуролозите обаче съществува друг път: ядреният синтез. Според Сам Алтман „няма начин да успеем без постигане на пробив в науката… Това ни мотивира да инвестираме още повече в ядрения синтез“. Свързвайки думите с дела, той стана акционер в стартиращата компания Helion Energy, специализирана в тази технология.

Какво представлява ядреният синтез? Това е стара идея, използвана за производството на водородни бомби, при която две атомни ядра се съединяват, за да се образува по-тежко ядро. Тогава верижната реакция произвежда значителна енергия. На теория тази технология има две предимства. Тя използва гориво, налично в големи количества на планетата, което се получава от два елемента: деутерий, който присъства в естествено състояние в океаните и тритий, който се извлича от литий, чиито запаси могат да осигурят производството на електроенергия за милиони години напред. Другото предимство е, че за разлика от класическата ядрена индустрия, базирана на обогатен уран, продуктите на термоядрения синтез не са радиоактивни.

Но определено има една пречка: досега не е намерено нито едно доказателство за осъществимостта и безопасността на тази технология в индустриален мащаб. Научните изследвания за гражданското ѝ приложение съществуват от 50-те години на миналия век, но те никога не са довели до производството на енергия в ишндустриални мащаби.

Това е обект на международния проект Iter във Франция, който обединява усилията на основните атомни агенции на напредналите страни в това и представлява един от най-големите научни проекти в света. Вече са инвестирани милиарди евро за създаването на един хипотетичен прототип през 2034 г. (първоначално планираната дата беше 2025 г.). Трябва да се подчертае, че това е огромно предизвикателството: да се създаде и да се поддържа температура от няколко хиляди градуса в затворена среда.

В Съединените щати стартъпът, подкрепен от Сам Алтман, има за цел да изгради малки модулни реактори (SMR). Но досега компанията не успя да убеди ядрените власти на САЩ да построят прототип поради липса на достатъчно доказателства, че могат да бъдат контролирани рисковете от тази технология.

Производството на неограничена енергия: връщането към една стара утопия

Авантюрата ядрен синтез, обещанието за неограничена енергия без въздействие върху околната среда, напомня по всякакъв начин на реактора размножител**, който историкът Жан-Батист Фресоз критикува неотдавна в своето произведение***.

Както ядрения синтез, така и реактора размножител е ядрена технология, създадена през 40-те години, която се основава на идеята за производството на неограничено количество енергия. От началото на 50-те години много експерти изразиха опасенията си от въздействието, което може да окаже бързият икономически растеж върху изчерпването на природните ресурси, и преди всичко, върху изкопаемите горива. Тогава футуролозите издигнаха идеята за атомен преход и като средство за борба с климатичните промени предизвикани от човешката дейност. Именно тогава този проблем започна да се концептуализира.

Но едно голямо препятствие се изправи на пътя на ядрената енергетика, работеща на базата на урана: оказва се, че доказаните възстановими запаси от тази руда възлизат само на няколко хиляди тона. Обратно, технологията на реактора размножител, способна да произвежда повече делящи се изотопи, отколкото потребява, предизвика голям ентусиазъм сред учените.

През следващите десетилетия 30% от публичните разходи за научноизследователска дейност в енергетиката бяха посветени на тази технология. Но обещанията така и никога не се сбъднаха. Аварията в Чернобил през 1986 г. нанесе първия удар върху разитието на научните изследвания. Що се отнася до прототипа Superphénix, създаден във Франция през 1991 г., той беше окончателно спрян единадесет месеца след пускането му в действие поради изтичане на натрий.

Тези две идеи (за ядрения синтез и за реактора размножител) споделят много общи точки, между които перспективата за безкрайно енергийно бъдеще, свободно от използването на природни ресурси, без необходимост от съобръзяване с проблема за изменението на климата, което позволява да се преследва мечтата за „неограничен икономически растеж“. Ще успее ли ядреният синтез там, където технологията за реактора размножител се провали? Няма нищо по-несигурно от това.

Вместо да разчитаме изключително на хипотетичен технологичен пробив, не е ли най-спешният и отговорен подход сериозното изследване на възможностите за по-пестеливо използване на цифровите технологии? Това включва както намаляване на търсенето, чрез ограничаване на използването на изкуствен интелект до области, където той демонстрира истинска полза за общество, така и промяна на концепцията: разработване на по-малки модели на изкуствен интелект, които не изискват такова голямо количество данни и решително ангажиране с по-екологични модели и сървъри.

*Анализът е на alternatives-economiques.fr
**ядрен реактор, който генерира повече делящ се материал, отколкото консумира. Тези реактори могат да бъдат захранвани с по-често достъпни изотопи на уран и торий, като уран-238 и торий-232, за разлика от редкия уран-235, който се използва в конвенционалните реактори
***Жан-Батист Фресоз: “Sans transision: une nouvelle histoire de l’énergie” (Жан-Батист Фресоз: „Без преход: нова история на енергията“)




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"