Изкуственият интелект не работи с оптимизъм или празни лозунги. Той работи с електричество, изтъкват Травис Фишър* и Дженифър Хъдълстън** в анализа си за сайта на Cato Institute...
Това изглежда се превръща във все по-голям проблем с напредването на технологията, като издания от Teen Vogue и Wired до Washington Post и Harvard Business Review публикуват статии за тревожното потребление на енергия и вода от страна на изкуствения интелект. Предишният „апокалиптичен“ дискурс около ИИ сега изглежда е по-малко насочен към неговото приложение и повече към използването на ресурси. Въпреки това, има причини за оптимизъм както по отношение на енергийната, така и на технологичната политика.
Вместо веднага да се опитваме да вмъкнем растящите енергийни нужди на ИИ в съществуващите политически рамки, технологията може да бъде възможност да преосмислим статичните си модели и манталитет относно енергията. Такова преосмисляне отваря път за динамичен растеж както в технологичните иновации, така и в енергийния сектор. Политиците трябва да изоставят илюзията, че централно планираната електрическа мрежа може да захрани децентрализирана технологична революция. Изобилието от енергия и технологичният напредък процъфтяват, когато се изграждат върху една и съща основа: свободен пазарен процес с минимална държавна намеса.
Разбиране на енергийните нужди на ИИ и обществената паника
ИИ вече променя търсенето на електричество по начини, за които традиционната система не е била проектирана. След две десетилетия на почти нулев растеж на електропотреблението, американските центрове за данни могат да консумират между 6,7% и 12% от електроенергията на САЩ само след три години – спрямо 4,4% днес. Според McKinsey, това нарастване ще добави около 460 тераватчаса търсене между 2023 и 2030 г. – приблизително утроявайки сегашните нива на консумация от центровете за данни.
Мащабът и скоростта на растежа разкриват основно несъответствие: търсенето, задвижвано от ИИ, се ускорява много по-бързо, отколкото наследената електрическа мрежа може да поеме.
Но енергийните нужди на ИИ са по-сложни и са част от дълга традиция на тревоги, че новите технологии ще изчерпат енергийните ресурси. Например, заглавие на Forbes от 1999 г. гласи: „Копайте повече въглища – идват персоналните компютри“, и отбелязва, че големите сървъри имат „електрическия товар на малко село“. Още първата индустриална революция бе посрещната с „въглищния парадокс“ и страхове, че световните запаси от въглища ще се изчерпят.
Но какво всъщност се случи? Открихме нови енергийни източници и подобрихме ефективността на използването на наличните ресурси, за да захраним растящите си и променящи се нужди.
Енергийната консумация на ИИ също не е еднозначна. Например, някои ключови дейности като обучението на модел са еднократни разходи. В други случаи възниква въпросът какво би било алтернативното потребление на енергия – например при извършване на многократни търсения или по-дълги процеси, които също използват ресурси. Според доклад на Даниел Кастро за моделите, прогнозиращи енергийните нужди на ИИ, има основания да се смята, че настоящите прогнози може да са завишени.
Какво е нужно на ИИ от енергийния сектор
Енергийната политика ще бъде ключов елемент от инфраструктурата на ИИ, ако искаме технологията да продължи да се развива и носи ползи. Бързият темп на иновации означава, че революцията на ИИ няма да чака многогодишни административни спорове за разрешения, заседания по ценообразуване или планови процеси от аналоговата епоха. А именно тези структури все още управляват електроенергетиката.
Изграждането на нова електропреносна линия в САЩ отнема около 10 години, докато проектите за производство на енергия стоят блокирани в „опашки за присъединяване“ с капацитет от над 2600 гигавата в цялата страна. Америка се опитва да захрани бум от иновации в ИИ, който не изисква разрешения, чрез болезнено бавен режим, основан на разрешителни – резултатът е предвидимо лош.
Пазарните участници вече се опитват да решат това несъответствие: големи компании търсят директни договори за покупка на енергия, изграждат собствени мощности, проучват възможности за частни микромрежи и дори разглеждат партньорства за малки ядрени реактори, когато технологията узрее. Тези усилия не са футуристични експерименти – те са начин да се заобиколи днешният регулаторен режим, който приема, че електричеството трябва да се контролира от държавата, вместо хората свободно да го произвеждат и купуват.
За съжаление, много от тези идеи се сблъскват със съществуващи регулаторни пречки и изисквания. (Иронично е, че самият ИИ би могъл да помогне за ускоряване на процесите – например при анализ на екологично въздействие или обработка на документация.) За политиците, които искат да отключат енергията и иновациите, моментът на ИИ може да бъде идеален шанс за реформа.
Конкретни политически реформи
Щатските законодатели вече показват колко проста може да бъде реформата. През август Ню Хемпшир прие едностраничен закон, който освобождава доставчиците на електроенергия извън мрежата от обществена регулация. Логиката е проста: ако не използваш или не влияеш на съществуващата мрежа, не би трябвало да искаш разрешение от нейните регулатори. Наричаме тази политика „Потребителски регулирано електричество“ (Consumer Regulated Electricity – CRE). Подобни реформи вече се развиват в Охайо, Юта, Оклахома и Западна Вирджиния.
Това дава пространство за индустриални мрежи, за развитие, водено от потребителите, а не от регулаторите, и за индивидуални договори между производители и големи клиенти. Отговорността за разходите остава при участниците, вместо да се прехвърля върху всички потребители.
За разлика от тежките „отгоре-надолу“ регулации върху приложенията на ИИ, реформата в енергийната политика може да осигури инфраструктура, която поддържа иновации, без да ги ограничава.
Защо това е важно
Под практическите политически въпроси стои философски спор. Напредъкът не идва от централно планиране. Той идва от експерименти, проба и грешка, и адаптация към променящите се обстоятелства. Във Free Society Йохан Норберг отбелязва, че изобилието възниква от непланирано, „отдолу-нагоре“ решаване на проблеми – не от централни планове.
Нобеловата награда по икономика тази година подчерта важността на иновациите, знанието и отвореността към промени. Лауреатите показаха, че дългосрочният растеж и просперитет идват, когато пазарите позволяват на таланта, идеите и капитала да се движат свободно. Техните изследвания потвърждават опита: растежът не идва от планови икономики, а от конкуренция и открит пазарен процес. Регулациите, които ограничават навлизането на нови играчи, може да носят краткосрочна стабилност, но задушават прогреса в дългосрочен план.
Енергията и ИИ не са изключение. В твърде много части на страната политиката все още се основава на прогнозиране на търсенето, разпределяне на доставките и одобряване на проекти чрез многогодишни бюрократични битки. Междувременно ИИ и свързаните индустрии растат чрез експерименти и итерации. Тези две гледни точки неизбежно ще се сблъскат.
Политиците често твърдят, че действат предпазливо, когато забавят или блокират нови технологии, но историята показва друго: най-големите рискове идват не от прекалено бързото движение, а от застой и вярата, че вчерашните институции могат да посрещнат утрешните нужди. Прекомерната предпазливост не е знак за готовност за бъдещето – тя показва страх от него. Днешният застой идва от местна съпротива срещу центрове за данни и федерални разрешителни режими, които удължават проектите с десетилетие. Регулациите вече се превръщат в „тясното място“ не само за растежа на енергопотреблението, но и за самия интелектуален прогрес.
Заключение
Историята показва, че страховете ни от изчерпване на енергия заради нови технологии не са нови. Вместо да ни държи в застой, ИИ може да преобрази начина, по който мислим за енергийната политика. Идеите, изложени по-горе, биха позволили на политиците да използват свободния пазар като инструмент за посрещане на енергийните нужди на ИИ и отключване на по-широка икономическа трансформация.
В закостенелия енергиен сектор „умната реформа“ означава радикално връщане към американската идея – легализиране на алтернативи на монополите, премахване на държавните пречки и позволяване на ценовите сигнали да насочват инвестициите. Интелигентната енергия няма да дойде от система, базирана на разрешения и бюрокрация – тя ще дойде от открития пазарен процес, основан на свободно предприемачество и иновации.
*Травис Фишър е директор на изследванията на енергийната и екологичната политика в Института Катон. Той има близо 20 години опит в енергийната политика, включително ръководни позиции във Федералната комисия за енергийно регулиране, Института за енергийни изследвания, Министерството на енергетиката, Съвета за ресурси на потребителите на електроенергия и Фондация „Херитидж“
**Дженифър Хъдълстън е старши сътрудник по технологична политика в Института Катон. Нейните изследвания са фокусирани върху пресечната точка на нововъзникващите технологии и правото, с особен интерес към взаимодействията между технологиите и административната държава. Трудовете й са публикувани в редица издания, включително USA Today, National Review, Los Angeles Times, CNN, RealClearPolicy и The Dispatch.
