Ние сме на ръба на технологична революция, която може да даде тласък на производителността, да насърчи глобалния растеж и да повиши доходите по света. И все пак може да замени работни места и да задълбочи неравенството, заявява Кристалина Георгиева в свой коментар за блога на Международния валутен фонд…
Бързият напредък на изкуствения интелект плени света, предизвиквайки едновременно вълнение и тревога и повдигайки важни въпроси за потенциалното му въздействие върху глобалната икономика. Нетният ефект е трудно да се предвиди, тъй като изкуственият интелект ще повлияе на икономиките по сложни начини. Това, което можем да кажем с известна увереност е, че ще трябва да създадем набор от политики, за да използваме безопасно огромния потенциал на ИИ в полза на човечеството.
Преоформяне на естеството на работата
В нов анализ служителите на МВФ изследват потенциалното въздействие на ИИ върху световния пазар на труда. Много проучвания прогнозират вероятността работните места да бъдат заменени от ИИ. И все пак знаем, че в много случаи ИИ е вероятно да допълни човешката работа. Анализът на МВФ обхваща и двете възможности.
Констатациите са поразителни: почти 40 процента от глобалната заетост е с потенциал да взаимодейства с AI. В исторически план автоматизацията и информационните технологии са имали тенденция да влияят върху рутинните задачи, но едно от нещата, които отличават ИИ, е способността му да влияе върху висококвалифицираните работни места. В резултат на това напредналите икономики са изправени пред по-големи рискове от ИИ, но също така и повече възможности да се възползват от предимствата му, в сравнение с нововъзникващите пазари и развиващите се икономики.
В развитите икономики около 60 процента от работните места може да бъдат засегнати от ИИ. Приблизително половината от тези работни места може да се възползват от интегрирането на AI, повишавайки производителността. За другата половина AI приложенията могат да изпълняват ключови задачи, извършвани в момента от хора, което може да намали търсенето на работна ръка, да доведе до по-ниски заплати и намалено наемане. В най-крайните случаи някои от тези работни места може да изчезнат.
В нововъзникващите пазари и страните с ниски доходи, обратно, експозицията на AI се очаква да бъде съответно 40 процента и 26 процента. Тези констатации предполагат, че нововъзникващите пазари и развиващите се икономики са изправени пред по-малко незабавни смущения от AI. В същото време много от тези държави нямат инфраструктура или квалифицирана работна сила, за да се възползват от предимствата на AI, което повишава риска с течение на времето технологията да влоши неравенството между нациите.
AI може също да повлияе на неравенството в доходите и благосъстоянието в рамките на държавите. Може да видим поляризация в рамките на доходите, като работниците, които могат да използват AI, биха увеличили своята производителност и заплати – а тези, които не могат – да изостават. Изследванията показват, че изкуственият интелект може да помогне на по-малко опитните работници да повишат производителността си по-бързо. За по-младите работници може да е по-лесно да се възползват от възможностите, докато за по-възрастните работници е по-вероятно да се адаптират трудно.
Ефектът върху доходите от труд до голяма степен ще зависи от степента, в която AI ще допълни дейността на работниците с високи доходи. Ако AI значително допълва работниците с по-високи доходи, това може да доведе до непропорционално увеличение на техните доходи от труд. Освен това повишаването на производителността от фирми, които приемат AI, вероятно ще повиши възвръщаемостта на капитала, което също може да е в полза на хората с високи доходи. И двете явления биха могли да изострят неравенството.
В повечето сценарии AI вероятно ще влоши цялостното неравенство – тревожна тенденция, към която политиците трябва да се обърнат проактивно, за да попречат на технологията да разпалва допълнително социално напрежение. За държавите е от решаващо значение да създадат цялостни мрежи за социална сигурност и да предложат програми за преквалификация на уязвимите работници. Правейки това, можем да извършим прехода към AI по-приобщаващо, защитавайки поминъка и ограничавайки неравенството.
Приобщаващ свят, управляван от AI
AI се интегрира в бизнеса по целия свят със забележителна скорост, което подчертава необходимостта политиците да действат. За да помогне на страните да изработят правилните политики, МВФ разработи Индекс на готовност за AI, който измерва готовността в области като цифрова инфраструктура, човешки капитал и политики на пазара на труда, иновации и икономическа интеграция, както и регулиране и етика.
Компонентът на човешкия капитал и политиките на пазара на труда, например, оценява елементи като години на обучение и мобилност на пазара на труда, както и дела на населението, обхванато от мрежи за социална сигурност. Компонентът за регулиране и етика оценява адаптивността към цифровите бизнес модели на правната рамка на дадена държава и наличието на силно управление за ефективно правоприлагане.
С помощта на индекса служителите на МВФ оцениха готовността на 125 страни. Констатациите разкриват, че по-богатите икономики, включително напредналите и някои нововъзникващи пазарни икономики, са склонни да бъдат по-добре подготвени за приемане на AI, отколкото страните с ниски доходи, въпреки че има значителни различия между страните. Сингапур, Съединените щати и Дания имат най-високи резултати в индекса въз основа на силните им резултати и в четирите проследени категории.
Водени от заключенията от Индекса за готовност за AI, напредналите икономики трябва да дадат приоритет на иновациите и интеграцията на AI, като същевременно разработват стабилни регулаторни рамки. Този подход ще култивира безопасна и отговорна AI среда, спомагайки за поддържане на общественото доверие. За нововъзникващите пазари и развиващите се икономики приоритетът трябва да бъде полагането на здрава основа чрез инвестиции в цифрова инфраструктура и цифрово компетентна работна сила.
