Анализът на Бенджамин Гилтнер е от блога на сайта на Cato Institute…
Още един ден, още една война на „бейби бумърите“, още една тяхна реплика от държавния глава на Америка. Президентът Доналд Тръмп написа в Truth Social: „Няма да има сделка с Иран освен БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ!“.
Тук президентът прилага аналогия с Втората световна война към съвременен геополитически проблем. Думи като „умиротворяване“, „ос“ и „безусловна капитулация“ изпълват ефира и новинарските колони, когато става дума за Иран. Някои дори сравняват иранския режим с нацистка Германия, като твърдят, че Съединените щати имат дълг и задължение да спрат този кръвожаден и тираничен режим, преди той да завладее региона.
Но политиците и коментаторите, които използват подобни аналогии, не успяват да определят целите и средствата на една война с Иран, като вместо това разчитат на носталгични чувства за американското величие от времето на Втората световна война, за да насочват днешната военна политика.
Военният историк Майкъл Хауърд критикува използването на аналогии във военната история, като ги смята за прекалено опростени и неприложими при описването на причините и края на конкретна война. Макар да съществуват някои общи черти във войната и геополитиката през различните епохи, всеки период има различни участници, различни способности и различни съотношения на силите между държавите. Аналогиите ни заслепяват за реалностите на един конфликт.
Например много генерали и европейски лидери в началото на Първата световна война твърдо се придържали към наполеоновия начин на водене на война, виждайки в чистата воля и бързите настъпления ключа към победата. В крайна сметка тези лидери се заслепили за реалността на увеличената огнева мощ, което принудило войниците да копаят окопи и да понасят огромни загуби в изтощителна война на изтощение. А през 1965 г. Линдън Джонсън защити ескалацията на своята администрация във Виетнам, като сравни Северен Виетнам с нацистка Германия и заяви, че „научихме от Хитлер и Мюнхен, че успехът само подхранва апетита на агресията“. Когато Южeн Виетнам падна десет години по-късно, никакви „домино“ не паднаха в Югоизточна Азия и Хо Ши Мин не нахлу в други държави, както Хитлер направи през 1938 г. Трагично е, че бяха нужни смъртта на около 58 000 американци, за да се стигне до това осъзнаване.
Не всяка геополитическа криза е нов „Мюнхен“. И малко войни завършват с безусловна капитулация — само шепа от американските войни са приключили по този начин. Остава неясно как Съединените щати биха постигнали такава пълна победа и безусловна капитулация от човек, който сам се наричаше „президент на МИРА“, и то без сухопътни войски. Аналогиите не могат да заменят ясните цели и анализи във войната.
Тази администрация няма ясни политически цели в тази война и изглежда е решена да унищожи иранското правителство, а после да решава какво следва. Но, както перифразирано казва Джон Адамс, много по-лесно е да разрушиш едно правителство, отколкото да изградиш ново.
