В края на ноември Рио де Жанейро прие срещата на върха на страните от Г-20. Това е форум, който обединява най-големите икономики на планетата с амбициозната цел да организира международното икономическо сътрудничество. Продължава ли все още той да изпълнява тази роля, коментира rfi.fr.
На Г-20 се падат 85% от световния БВП и три четвърти от международната търговия. Той обаче се сблъсква с много кризи и противоречия. Все пак трябва да имаме предвид, че тази икономическа организация се роди от кризи. Без да навлизаме в подробности, причината за нейното създаване през 1999 г. беше азиатската финансова криза две години по-рано, но едва през 2008 г., след кризата с ипотечните кредити, тя се превърна в това, което познаваме днес.
Междувременно обстановката в света се промени. Някои членове на Г-20 се присъединиха към друга, също много влиятелна група: групата на БРИКС, която днес стана БРИКС +, след нейното разширяване. В нея се включват Южна Африка, Китай, Индия, Бразилия и Русия. Тънкостта е, че тези страни сега имат и много голяма тежест в общността на Г-20.
Да бъдеш едновременно член БРИКС и Г-20
Държавите, които са членки на тези две групи, имат какво да печелят. На първо място, да бъдеш част от такава група, с всички западни икономики, означава гласът ти да бъде чут. Но освен това се демонстрира солидарност между всички тези икономики, които далеч нямат еднакви приоритети, като се започне от Съединените щати, през Русия, до Китай.
Някои искания обаче си проправят път в дневния ред на западните сили, макар че, трябва да се каже, с известен прагматизъм. Защото западните страни не искат задълбочаване на пропастта с представителите на „глобалния юг“, страни, които отказват да признаят тяхното господство. Причината е в напрежението, което съществува по различни причини, с водещите сили на БРИКС – Русия и Китай.
Срещата на върха на Г-20 се изправи пред две големи предизвикателства
Бразилският президент Лула, който заема ротационното председателство на Г-20 тази година, го показва: той иска силата на групата да бъде използвана основно в борбата срещу бедността и увеличаването на международното данъчно облагане. Това изисква новоразвиващите се страни, членки на Г-20, да бъдат по-добре представени в международните институции. Другата цел е да се използват по-добре ресурсите на регионалните банки за увеличаване на обема на заемите и подкрепата в полза на най-слабите страни.
Що се отнася до международното данъчно облагане, то трябва да засегне на най-големите и най-печелившите компании, но също и най-богатите хора, а това се оказва голям проблем. Искането е богаташите да бъдат обложени с 2%, което може да донесе 250 милиарда долара годишно.
Две амбиции, които не са толкова лесни за обяснение, поради разнообразието на страните-членки на Г-20 и на техните икономики, които нямат един и същи приоритет или един и същ подход. Освен това трябва да се вземат предвид конфликтите в Украйна и Близкия изток, по които далеч няма единомислие и силно тежат върху взаимоотношенията. Важен, все още неизвестен, фактор е връщането на Доналд Тръмп в Белия дом след по-малко от два месеца. Бъдещият американски президент може допълнително да подкопае мултилатерализма, който по време на срещата в Рио показа, че не е безграничен.
