На извънредно заседание правителството одобри отново проекта за държавен бюджет 2024. Както и се очакваше, от първоначалния вариант са махнати средствата в приходната част, предвидени да дойдат от таксата към Газпром, със същата сума са намалени и разходите, в частта от капиталовата програма.
Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.
Макрорамката също се запазва – растежът на БВП да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.
Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор „Държавно управление“ дефицитът е съответно 2,9% от БВП за 2024 г., 3,0% от БВП за 2025 г. и 2,5% от БВП за 2026 г.
Бюджетното салдо по КФП е дефицит от 3% от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ и през плановия период варират в диапазона 35,2 – 35,5% от БВП.
По думите на министър Асен Василев предвиденият дълг е около 10,7 млрд лева.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2024 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Василев смята, че до актуализация на този бюджет догодина може да се стигне, само ако приходите са над очакваното и тогава депутатите трябва да гласуват за тяхното преразпределение. Иначе, така конструиран, бюджетът спокойно може да издържи една година.
Финансовият министър акцентира също така, че данъчната политика не предвижда ръст на данъците, но в промените на дънъчното законодателство, които днес минаха на първво четене в парламента, са заложени предимно механизми за повишаване на събираемостта и изсветляване на отделни по-рискони сектори от икономиката.
Продължава прилагането на по-високия размер на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, като се запазва и възможността за авансово ползване на преференцията.
Предвижда се удължаване на прилагането на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно до средата на 2024 г. и на намалената данъчна ставка на ДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 г.
В законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2024 г.
Василев припомни, че вдигането на корпоративния данък на 15% за мултинационалните корпорации е синхронизиране с европейското законодателство и се касае до компании с оборот над 1,5 млрд. лева.
Новото в този бюджет е, че като негови приложения ще са списъци с всички национални и общински проекти, които трябва да се финансират от капиталовата програма. До днес само три малки общини не са изпратили до финансовото министерство своите приоритетни проекти.
