Комисията за финансов надзор да бъде национален компетентен орган за целите на регулирането и надзора върху дейността на доставчиците на услуги за криптоактиви; на издателите на токени, обезпечени с активи и на издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или от токени за електронни пари.
Това се предлага в приетия днес от служебния кабинет проект на Закон за пазарите на криптоактиви (ЗПКА).
Отбелязва се, че към момента в страната ни не съществува национална законодателна рамка, свързана с функционирането на пазарите на криптоактиви, които не са финансови инструменти, освен изискванията, въведени за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма (вписване в регистър по чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари на лицата, които извършват по занятие определени дейности с виртуални валути). Заради това и предвид значителния обем на регулацията, въведена на ниво ЕС, е разработен нов закон. Доставчици на услуги за криптоактиви, вписани в действащия регистър по чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари към Националната агенция за приходите, могат да продължат да предоставят услугите, вписани в регистъра, само на територията на България до 31.12.2025 г.
Със закона ще се осигури единен надзор на всички дейности, свързани с търговията на криптоактиви, което цели да подпомогне ефективното и законосъобразно функциониране на пазара на криптоактиви и неговото бъдещо развитие. Като се използва съществуващата експертиза и надзорните практики на КФН, не се очаква да възникнат допълнителни разходи, до каквито би довело създаването на отделен нов специализиран държавен орган. Българската народна банка е определена за компетентен орган по отношение на дейността на издателите на токени за електронни пари.
Определени са допустимите принудителни административни мерки, както и ред за налагане на административни наказания, включително и гарантирането на правото на съдебно обжалване.
Очаква се проектът на ЗПКА да има положителен ефект върху финансовите иновации и финансовия сектор като цяло, насърчавайки разпространението на нови криптопродукти и технологии в страната ни. Чрез него най-ефективно и надеждно могат да бъдат защитени интересите на държателите на криптоактиви и клиентите на доставчици на услуги за криптоактиви.
Изтъква се още, че с упражняването на правомощия от КФН и БНБ се намалява рискът на потребителите да бъде предоставена подвеждаща или невярна информация. Предвид надзорния опит на двете институции – БНБ и КФН, ще е възможно своевременно да се установяват нарушения и измами и да се предприемат възможно най-бързите и ефективни действия за отстраняването им.
Наличието на ясна правна основа за криптоактивите в ЕС и в България в частност, би позволило на компаниите и издателите на криптоактиви да правят иновации и да се конкурират на равни начала на единния пазар, както и да използват предимствата на нови форми на плащане, без да се намалява нивото на защитата на потребителите и финансовата стабилност.
Предлагат се и изменения и допълнения в редица закони – в Закона за кредитните институции, в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, в Закона за платежните услуги и платежните системи, в Закона за Комисията за финансов надзор, в Закона за пазарите на финансови инструменти, в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, в Кодекса за застраховането, в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за мерките срещу изпирането на пари и други нормативни актове в сферата на финансовите пазари.
