Според последния доклад на Boston Consulting Group, 82% от анкетираните компании заявяват, че са извлекли финансови ползи от своите действия в областта на климата, като възвръщаемостта на инвестициите е „над 10% от годишния им оборот“ за най-активните. Тази печалба е равна на „1% от краткосрочния оборот“ на тези, които се опитват да предотвратят климатичните рискове, се посочва в репортаж на latribune.fr.
Според Boston Consulting Group (BCG) въпреки преобладаващото мнение, че се наблюдава забавяне на действията в областта на климата, често приписвано на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, големите компании продължават усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове и дори започват да печелят от това.
Докладът „Как компаниите се справят с климатичните предизвикателства, като същевременно създават стойност“. анализира климатичните стратегии на 1924 висши ръководители от 26 държави, ръководещи компании с над 1000 служители, които имат оборот от над 100 милиона долара. Тези много големи компании имат значителна тежест в изменението на климата, тъй като само на тях се падат близо 40% от световните емисии на парникови газове.
BCG проследява техните действия от 2021 г. А изданието от 2025 г. потвърждава, че въпреки прогнозирания спад, мултинационалните компании засилват усилията си. С нарастващите бюджети за климата, добре разработените климатични планове и систематичната интеграция на климатичните рискове, техните действия започват да генерират осезаема възвръщаемост на инвестициите, показвайки, че въпреки преобладаващия климатичен скептицизъм, екологичният преход и финансовите резултати могат да вървят ръка за ръка.
Нарастване на темповете на инвестициите в декарбонизацията
BCG подчертава, че до 2025 г. само 7% от мултинационалните компании ще публикуват подробен доклад за емисиите от Scope 1, 2 и 3 (в сравнение с 9% през 2024 г.), но близо 70% от тях ще са запазили или увеличили инвестициите си за декарбонизация. Още по-съществено е, че се очаква бюджетите, предназначени за намаляване на емисиите на CO₂, да нараснат с 16% през следващите пет години.
Финансирането се използва предимно за две цели: въвеждане на вътрешно ценообразуване на въглеродните емисии и прилагане на планове за климатичен преход. По този начин една трета от анкетираните компании вече прилагат „вътрешна цена на въглеродните емисии в компанията“, за да измерят по-добре финансовите разходи за отделяния CO₂. Що се отнася до плановете за преход, те са се увеличили с 5% в сравнение с 2024 г. и 61% от тях вече са валидирани от съветите на директорите, което демонстрира засилен ангажимент от страна на управленския екип.
Според BCG, засилването на действията от толемите компании в областта на климата се дължи преди всичко на затягането на международните разпоредби: „В Европа CSRD [Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта] вече изисква от големите компании да публикуват подробни данни за екологичното и социално въздействие на тяхната дейност. Китай и Австралия също повишиха изискванията си за прозрачност в областта на климата, като подтикнаха мултинационалните компании да формализират и оповестяват публично своите планове за преход.“
Осезаема възвръщаемост на инвестициите
Докладът на BCG разкрива, че най-големите компании започват да си дават сметка за доходността на техните инициативите за намаляване на въглеродните емисии. „Ангажиментите им по отношение на климата не се свеждат вече само до подобряване на имиджа на компанията. Декарбонизацията започва да генерира конкретна икономическа стойност“, която се изразява чрез осезаема възвръщаемост на инвестициите (ROI) – ключов показател за финансовите резултати.
Така 82% от анкетираните компании декларират, че вече са извлекли финансови ползи от действията си за декарбонизация.
При компаниите, които са най-активни в декарбонизацията на дейността си, BCG отчита „възвръщаемост от инвестициите от над 10% от годишния им оборот“, без да предоставя точни данни за точния им брой.
И това увеличаване на доходността почива върху два основни лоста. От една страна, нарасналото търсене на потребителите на екологично отговорни продукти, което стимулира ръста на продажбите на компанията. От друга страна, оперативната ефективност се повишава от инициативи като въглеродното отчитане и енергийното саниране на сградите. Две действия, които намаляват както емисиите на CO₂, така и сметките за енергия, което прави тези инвестиции икономически и климатично рентабилни.
Климатични рискове, цена, която може да се избегне
BCG също така подчертава, че мултинационалните компании вече осъзнават важността на адаптирането на дейността си към изменението на климата, за да ограничат разходите, свързани с излагането на климатични рискове. Тези разходи не са незначителни, тъй като компаниите, които са оценили рисковете за дейността си, изчисляват тяхната средна финансова експозиция на 790 милиона долара до 2030 г.
Американската фирма разграничава две основни заплахи, които се очаква да се засилят с глобалното затопляне: „физически рискове“, като бури или покачващи се нива на водата, които биха могли да нанесат щети на активите на компанията, и „рискове на прехода“, свързани с регулаторни и пазарни промени, които биха могли да засегнат дейността им и да повлияят на печалбите им.
Но BCG посочва също така, че „мерките за проиводействието на тези заплахи вече се отплащат“. Компаниите, които инвестират в адаптирането към изменението на климата, констатират „печалби в краткосрочен план равностойни на 1% от оборота им (…) доказателство, че проактивната стратегия за противодействие генерира реална и измерима стойност“.
Накрая, според BCG, мултинационалните компании от Япония, Китай и Великобритания са водещи в измерването на емисиите на CO₂, в определянето на целите за намаляване на въглеродните емисии и в управлението на климатичните рискове. Китай остава в челната тройка за втора поредна година.
