Европейската комисия публикува Информационно табло за държавната помощ, свързано с разходите през 2021 г. Изданието за 2022 г. показва важния принос на политиката за държавната помощ, която позволява на страните членки да продължат подкрепата за компаниите в трудния икономически контекст, предизвикан от коронавирусната пандемия, като същевременно се запазят равните условия на единния пазар.
През 2021 г. държавите членки са похарчили приблизително 335 милиарда евро (2,3% от общия им БВП за 2021 г) по мерки за държавна помощ за всички цели, с изключение на помощта за железниците. Резултатите показват, че около 57% от тази подкрепа (т.е. около 191 милиарда евро) е в помощ на предприятията – сериозно засегнати от пандемията от коронавирус – да останат жизнеспособни.
В сравнение с 2020 г., през 2021 г. разходите за държавна помощ са намалели с 1,9% след коригиране спрямо инфлацията (т.е. 6,17 милиарда евро). По-конкретно, разходите, свързани с кризата с COVID-19, са се увеличили с 4,7% в постоянни цени (т.е. 8,6 милиарда евро), а подкрепата за други мерки е намаляла с 1,7% (2,43 милиарда евро).
Малта и Гърция са държавите членки с най-голям дял от свързаните с COVID-19 разходи за държавна помощ спрямо техния национален БВП за 2021 г. (съответно 2,48% и 2,46%), следвани от Австрия (2,1%), Словения (2%), Латвия и Словакия (и двете около 1,9% от своя БВП) и от Германия (1,8%). Швеция (0,21%) и Белгия (0,22%) са държавите-членки, които са изразходвали най-малко в относително изражение, следвани от Естония и Ирландия (по 0,4%).
В България държавната помощ, свързана с пандемията е 1,3% от БВП, а по други мерки – под 0,5%. Страната ни е сред 13-те в ЕС, които са удвоили разходите си за държавна помощ през 2020 г.
27-те държави-членки на ЕС са похарчили 143,89 милиарда евро за държавна помощ за други мерки, несвързани с пандемията от коронавирус, което съответства на 0,99% от БВП на ЕС-27 за 2021 г. и 43% от общите разходи. Това представлява намаление в сравнение с данните за 2020 г., докато средната годишна промяна, регистрирана в периода 2015 – 2020 г., винаги е оставала положителна, което показва, че през 2021 г., с продължаването на кризата с COVID-19 и произтичащата от това необходимост от удължаване на предоставянето на мерки, държавите членки леко са намалили разходиje за цели, които не са свързани с кризата.
Все пак сред най-подкрепените политики са тези, свързани с опазването на околната среда и спестяването на енергия. Научноизследователската и развойна дейност, включително иновациите, също са получили подкрепа от страните.
